— Добре — казах аз. — Но все пак се случват съвпадения, Ел Ей. Не можеш да го отречеш.
Това беше последната ми утеха.
Тя изхъмка уклончиво в отговор и отпи от безалкохолната си джинджифилова бира. Аз отидох до уредбата, за да увелича звука на Пучини до терапевтично ниво, а Ел Ей ме проследи с поглед, но запази своите мисли за себе си.
19
Офисът на Бени беше недалече от „Рокланд“ и беше боядисан и застлан в дружелюбни, жизнерадостни цветове, със симпатични фикуси и кипарисова трева по ъглите, големи акварели с карибски пейзажи по стените и удобни мебели. Списанията в чакалнята бяха лъскави, ярки и, общо взето, нови.
Чух някакво раздвижване в малката кухня и стая за почивка надолу по коридора и усетих миризмата на току-що приготвено кафе. Миг по-късно Бени се появи от кабинета си и забърза към мен.
— Джим, много да се радвам да те видя!
Беше закръглен, енергичен и не пестеше усмивките си, но както винаги беше със строг костюм и стегната вратовръзка дори в края на дългия работен ден. Сякаш се пребори с импулсивното си желание да ме посрещне с прегръдка и вместо това протегна ръка, за да стисне моята, а след това ме въведе в кабинета си за консултации, където се настанихме на тапицираните кресла до масичката за кафе от тиково дърво, встрани от бюрото. Андреа ни донесе кафе, чай и нещата за тях, както и три различни вида сладки.
— Здравейте, лейтенант — каза ми тя. — Аз си тръгвам. Ако имате нужда от нещо друго, доктор Би ще ви покаже къде е.
Двамата с Бени се уверихме в доброто си здраве, изказахме споделеното си неодобрение към времето и политиците и разменихме общи новини за семействата си. После той цъкна с език и поклати глава.
— Тези ужасни смъртни случаи, които се случват…
— Познаваше ли Фрикс? — попитах го аз.
— Не, не го познавах лично, съжалявам. Във всеки случай бил човешко същество. Светът е твърде грозно място, приятелю.
— Не мога да възразя на това — отговорих аз и си взех една сладка с пълнеж от нещо като кайсиев мармалад. — А доктор Голд?
— Всъщност не съм сигурен колко добре я познавах. Никога не сме поддържали социалните връзки. Понякога се консултирали.
— Как вървеше това?
Бени ме погледна измъчено.
— Не бих могъл да кажа, че тя била много добра с хората.
— Това ми звучи доста неподходящо за човек с вашата професия — казах аз и отпих от чая с лед. — Какво имаш предвид: че нямаше талант, не беше достатъчно опитна или подхождаше грешно към пациентите?
— Вероятно би трябвало да кажем, че било проблем с характера. Доктор Голд била интелигентна, за това няма спор, но общувала много трудно и критично с колеги. Винаги неприятности, много прогонени пациенти, много оплаквания до борда. Много съдебни процеси.
Той разпери ръце.
— Никой нямал мира с нея.
— Какво знаеш за нейните отношения с Марк Пендърграс?
Бени завъртя очи към тавана.
— Ai, Dios, това е истински хаос. Тези двама се боксирали заради часове на пациенти директно в чакалня! Те крещят, пациенти крещят, секретарки крещят — пълна лудница! Двама се съдили за това!
— Какво стана в съда?
— Съдия ги изхвърлил навън. Всеки от тях запазвал свои пациенти. Съдия им се карал, те са като лоши деца той не иска повече да ги вижда в своя съдебна зала.
— Сигурно е имала много пациенти — казах аз. — Интересно какво биха казали те за нея.
Той се вторачи в кафето си, после се наведе и го остави на масичката пред себе си. Сякаш току-що беше установил, че дрехите го стягат. Дълбоко си пое въздух през носа. После каза:
— Тук става малко сложно. Има проблем с професионална тайна.
— Хм — казах аз.
После упражних правото си да запазя мълчание. Отпих от чая и си взех още една сладка. Бени се облегна назад в креслото и замислено докосна устните си с върха на старателно поддържания си показалец.
— Но може би ще измислям нещо.
Зачаках. Той отново взе кафето си.
— Първо, може да се съди от общо отношение на нейни бивши пациенти…
— Откъде знаеш за това?
— Някои от тях си тръгвали от нея и идвали при мен. Обикновено смятали, че тя не ги слуша много внимателно, непрекъснато говори по телефон, докато те са там.
— По време на сеансите?
Той кимна.
— Така чувам.
— С кого говори? За какво?
— С всеки. За всичко. Други пациенти, застрахователни компании, адвокати, всички се обаждат. Ако някой откаже час, тя звъни на пациент, за да се оплаква, да им казва да дойдат, не могат да отказват час, застрахователна компания няма да плати.