— Това ми звучи точно като проблем с професионалната тайна — отбелязах аз.
— Тя не е се притеснявала за това, приятелю. Преди няколко години изгубила голямо дело по такъв въпрос.
В съзнанието ми изплува неясен спомен.
— Беше нещо за самоубийство, нали?
— Да, точно така. При нея идвала жена със сексуален проблем. Жена депресирана, объркана, не знае какво да прави. Доктор Голд, тя винаги вярна на парите, така че се обажда на съпруга, той богат, и мъжът казва, че жената е опасна за децата си, трябва той да дойде да я види, двама ще измислят план. Имало голям хонорар и после развод и съвсем скоро жена се самоубива. Семейството ѝ съдило доктор Голд и получило голяма компенсация.
— Смяташ ли, че компенсацията наистина е навредила финансово на доктор Голд?
— Вероятно. Ако не тогава, по-късно. Обикновено имаме застраховка срещу лекарска грешка за един до три милиона долара. Ако адвокати постигнат споразумение за по-малко, тя се измъква, но после застрахователна компания вероятно отказва да работи с нея и става по-трудно да се намери друг и ще струва повече. А ако компенсация е по-голяма от застрахователна полица, тя трябва да изплати разликата.
— Как би могла да го направи?
— Тя имала пари, така мисля. Женила се за мъж с компютри…
Бени се опита да си спомни името му, като пощипваше долната си устна.
— Анди Джеймисън — подсказах му аз.
— Si, Джеймисън. И слагала своето име на всичко в компанията му. Бизнесът е добър, така че след това може да ходи в Израел, когато си поиска.
— Ами този мъж? — попитах аз. — Имам предвид, как се е събрала с Джеймисън? Той е пациент и тя го хваща в момента, в който бракът му се разпада — няма ли етичен проблем? Психоложка, която има връзка с пациент?
— Това е максимум по-по — съгласи се Бени, като размаха показалец насам-натам. — Но може би нямало оплакване до борда, във всеки случай нищо не станало с нея. Сега си мисля, че по-трудно, много по-трудно да се размине такова нещо.
— А съпругата на Джеймисън? Как е реагирала, когато доктор Голд е откраднала съпруга ѝ по този начин?
— Не знам с директна сигурност, но не се съмнявам, че била ядосана и депресирана. Може би брак вече не бил толкова добър, може би отива по дяволи, не знам. Но не вярвам, че е така.
— Защо не?
— Знам от една пациентка, която я познава. Не мога да кажа коя е тя. Тази жена вярва, че техни проблеми били сериозни, но не и невъзможни за решаване. Госпожа Джеймисън била готова на компромис, както много бракове след няколко години, обикновено може да се намери решение.
— Коя е бившата съпруга?
— Казва се Джаки Милнър. Учителка в гимназията „Теребон“.
— Дали е възможно толкова да е намразила доктор Голд, че да поръча да я убият?
— Кой да ти каже?
— Омъжила ли се е отново?
— Не знам. Мисля, че е посветена на работата си. Смятам, че ученици я обичат много, защото е добра учителка. Подаряват ѝ цветя, бонбони, билети за кино. Избират я за „Учител на годината“.
— Кой я обича повече, момчетата или момичетата?
Бени изглеждаше изненадан от този въпрос. Помисли малко, после сви рамене.
— Мисля, че повече момчетата. Защо попиташ?
— Просто се опитвам да си представя какъв човек е. Двамата с Джеймисън имат деца, нали?
— Да, две. Момиче на дванайсет и момче на четиринайсет.
— Те как се справят?
— Не виждат много баща си. Доктор Голд не ги карала да се чувстват добре дошли, така мисля.
— Какво е момчето?
— Има душа на артист. Изучава танц. Много мило дете.
От начина, по който го каза Бени, аз разбрах, че момчето му е пациент.
— Искаш да кажеш, че е гей?
— Не вярвам, че мога да казвам това — отговори той и сви рамене.
— Добре, Бени, благодаря ти — кимнах аз. — Мисля, че ни помогна много.
— Друго нещо е една определена пациентка, за която си мисля — продължи той. — Ще я попитам дали ще се съгласява да говори с теб. Вярвам, че нейна оценка е добра. Сигурен съм, че няма да ѝ навреди да го направи.
— Хубаво. Благодаря ти. Ако се съгласи, само ми кажи кога и къде. Какво щяхме да правим без теб, по дяволите?
Той се усмихна широко.
— Ласкаеш ме твърде много. В крайна сметка ние сме на една страна, нали? Моля те да помогна по всякакъв начин.
— Между другото — подхвърлих аз, — говори ли ти нещо думата „глоуен“?
— Какво?
Написах думата на едно листче, което откъснах от бележника на бюрото му, и му го подадох. Той я погледна за миг.