— Дума не ми харесва — каза той.
— Защо? Знаеш ли какво означава?
— Не, не знам, но има лошо чувство.
— Какво чувство?
— Тежко — каза той. — Ето тук.
Бени сложи ръка на сърцето си.
— Добре, може ли да се върнем малко назад? Питам се дали не знаеш дали доктор Голд не е правила секс и с други от своите пациенти.
— Да, чувал съм, че било така.
— А чувал ли си за непълнолетни пациенти?
— Нищо сигурно, трябва да кажа, за съжаление.
— Дали са били от мъжки или от женски пол?
Той отново сви рамене.
— Кой да ти каже?
Когато по-късно описах разговора на Ел Ей, тя ме накара да си припомня подробности за точните фрази на Бени, езика на тялото му, паузите, честотата на вдишванията и движенията на очите. След като ме изслуша, тя заключи:
— Не крие нищо важно.
Джейна попита:
— Той е длъжен да докладва за такива неща, когато се случват с деца, нали?
— Не е задължително, ако са само слухове — отговори Ел Ей. — Понякога разликата е доста тънка.
Току-що бяхме приключили с вечерята си в „Хададс“: средно изпечена телешка пържола и печени картофи за мен, филе от треска със задушени моркови и зелени тиквички за Ел Ей, вегетарианска порция от печурки, броколи и червени картофи за Джейна. Чиниите вече бяха отнесени и ние си бяхме поръчали кафе, докато чакахме десерта. Кейси и Джордан щяха да останат да спят при приятелки.
— А бившата на Джеймисън? — попитах Ел Ей.
— Не става за заподозряна — каза тя и отпи от кафето си.
Джейна кимна и се протегна за чашата си с чай. Женски консенсус. Случаят беше приключен.
— Защо не? — попитах аз.
— Това не е престъпление, извършено от жена — каза Ел Ей.
— А и как някой като нея ще събере екип, който да го извърши? — попита Джейна. — Ще обикаля сервизи на „Харли-Дейвидсън“, събрания на ку-клукс-клан и студиа за татуировки?
— Добре, съгласих се — казах аз.
— На второ място, тя нямаше да чака толкова дълго — добави Ел Ей. — Когато жените убиват, обикновено е заради нещо емоционално и импулсивно. Или пък го правят подмолно, с бавно отравяне или нещо подобно.
Донесоха ни крем брюле и Ел Ей подозрително погледна своята порция. Джейна побутна своята към мен и помоли сервитьорката за пъпеш. Замислих се за убийствата. Не се съмнявах, че Джейна и Ел Ей бяха прави. В цялата операция по убийството на Голд нямаше нищо женствено, импулсивно, колебливо или случайно. В Действителност усещането беше за нещо с военен характер: съсредоточени убийци, които бяха действали хладнокръвно, прецизно и координирано, като всеки един беше знаел точно какво да прави във всеки етап от мисията.
„Операция?“, помислих си аз. „Мисия?“ Защо го наричах така? Нямах отговор на този въпрос, но от начина, по който го бяха планирали и осъществили — предварително подготвена камуфлажна мрежа, дървен материал, достатъчно големи пирони, за да се прикове човешко същество и да умре, дърводелски чук под ръка, — ми се струваше, че са били работници, професионалисти, но не непременно закоравели престъпници, а може би ветерани — редници, ефрейтори или сержанти от професионалната армия, които разбират от инструменти и дърво, мъже в добра физическа форма, а не хлапета, които действат в синхрон като добре обучени войници.
— Или легионери — казах аз.
— Какво? — каза Ел Ей и ме погледна.
— Винаги прави така, когато разследва някой случай — обясни Джейна. — Мисли на глас.
Сетих се, че не съм казал на Джейна за монетата. Описах я и тя възкликна:
— Шегуваш ли се?
— Джей има право — каза Ел Ей и си взе съвсем малко от своя крем брюле. — Определено си имаш работа с нещо много странно, Бис.
— Страшничко е, наистина — каза Джейна. — Като някаква мистерия, която Шерлок Холмс трябва да разреши.
Донесоха ѝ поръчката — половин дузина охладени парченца от два различни сорта пъпеш в нещо, което приличаше на чаша за маргарита. Тя взе едно с лъжичката и го сложи в устата си.
— Нали не си казал на пресата? — попита ме Ел Ей.
— Знаеш, че не съм.
Тя кимна.
— Обаче мога да се обзаложа, че лошите са искали то да стигне до медиите — каза тя. — Ако приемем, че изобщо са бандити от двайсети век, а не истински римски войници, които са се вдигнали от гроба.
Беше мой ред да кимна. Взех си от крем брюлето — беше толкова сладко, че ме накара да се замисля кога за последен път съм бил на зъболекар. Оставих лъжичката.
— Защо са искали подобно нещо? — попита Джейна.
— Защото, ако не са изпуснали монетата там случайно, в което ми е трудно да повярвам, тя е съобщение.