Вдигнах поглед към дипломите и сертификатите, които беше окачил на стената зад себе си. Имаше бакалавърска, магистърска и докторска степен.
— Къде е завършила доктор Голд? — попитах аз.
— Не знам дали изобщо е правила докторантура. Доколкото разбрах, беше завършила някаква професионална школа по психология в Калифорния. От онези, в които сам си съставяш програмата за обучение, не знам точно.
— Знаеш ли за някаква връзка между нея и Бен Фрикс?
— Никога не съм чувал за такова нещо.
— Имаш ли някаква представа с кого сее срещала извън работа?
— Не. Дори не съм сигурен, че изобщо го е правила. Нямахме много общи приятели.
— Всъщност как се запознахте с нея?
— Когато се преместих да живея тук, във вестника пуснаха обява с една малка моя снимка — нали знаеш, в рубриката „Кариери“. Току-що бях започнал работа в психиатричната клиника в Луизиана. Тя се свърза с мен и ми предложи временно партньорство в своя кабинет. В крайна сметка то се разви в постоянно и аз напуснах психиатричната клиника. Работих заедно с нея около две години, преди да се разделим.
— Какво е станало в онази чакалня? — попитах аз. — Чух някакви истории.
На челюстта му потрепна един мускул.
— Историята за чакалнята, да. Аз взех книгата с графика за часовете на пациентите, за да си ги препиша, преди да си тръгна, и тя се опита да ми я вземе от ръцете. И в следващия момент вече се борехме над бюрото на секретарката.
— Кой победи?
— В крайна сметка успях да си препиша пациентите, но в продължение на няколко минути беше доста напрегнато. Според нея всички пациенти, които влизаха през вратата на клиниката, бяха нейни — след като си тръгвам, трябвало да си намеря нови. От моя гледна точка моите пациенти си бяха мои. Вече бях установил терапевтични отношения с тях, познавах хроничните им проблеми и така нататък.
Почаках, за да се уверя, че няма да ми каже нищо повече.
— И това беше всичко?
— Не, стигнахме до съда. Съдия Гейтър очевидно не ни харесваше и двамата, но, общо взето, отсъди в моя полза и аз си запазих всички пациенти, с които вече се срещах.
— Защо смяташ, че Гейтър не ви е харесвал?
Пендърграс се изсмя кратко и горчиво.
— Да не ти е приятел?
— Не.
— Този надут стар пуяк ни правеше физиономии и казваше, че се държим абсурдно.
— И какво се случи после с нея? — попитах аз.
Пендърграс сви рамене.
— Не знам как да го кажа по друг начин, освен че после тя беше заклана като животно и провесена да умре.
Известно време го гледах, без да кажа нищо. После попитах:
— Защо каза „заклана като животно“?
Отново настъпи мълчание и Пендърграс хвърли поглед към телефона си.
— Имам ли нужда от адвокат?
— Не си арестуван — отговорих аз.
— А заподозрян ли съм?
— Според мен знаеш как се провежда едно разследване на убийство, Марк — казах му аз. — Искаш ли да ми отговориш на въпроса?
Той ме погледна внимателно за момент.
— Познавам някои от репортерите, които са били там. Един от тях има телескопичен обектив.
Опитах се да си спомня ъглите и разстоянията и се запитах какво може да се е виждало с помощта на добра оптика от другата страна на ограничителната лента. Реших да продължа нататък.
— А бракът на доктор Голд? — попитах аз. — Знаеш ли нещо повече за него?
Той разсеяно махна нещо от бележника на бюрото си и вдигна очи към мен.
— Не особено — отговори той. — Но хората говорят.
— Какво говорят?
— Говорят, че Анди не е бил щастлив, но не е можел да се измъкне от брака. Дебора вложила пари в бизнеса му и накарала Джеф Файгъл да състави документите, така че, когато приключила с него, Анди вече не бил в състояние да я напусне, без да изгуби всичко или да свърши на заплата, която е трябвало да определя тя. Нямам представа доколко е вярно, но би било прекалено тежък хомот за всеки мъж.
— Искаш да кажеш, че това може да е достатъчен мотив за убийство?
— Питаш за професионалното ми мнение?
— Питам за всякакво мнение.
— Защо не? — каза той.
Един стар и опитен детектив от отдел „Убийства“, когото познавах едно време, наричаше такива ситуации „Твърде много глупости, твърде малко време“. Вече разбирах какво искаше да каже.
— Марк — казах аз. — Разполагам с информация, че в някакъв момент си бил по-обвързан с доктор Голд, отколкото твърдиш.
Той сведе поглед към ръцете си и мускулите на челюстта му отново се стегнаха.