Реших да приключа разговора тук и подкарах обратно към „Три“. Мислех си несвързани неща за секс, наркотици и рокендрол и се питах къде беше мястото на Марк Пендърграс в тази мозайка.
21
Все още не беше съвсем тъмно и въздухът, който влизаше през отворените плъзгащи се врати на задната веранда, беше свеж и поносимо хладен. Вечеря на грил. Пълен релакс.
Огледах се и видях Ел Ей, Джони, Алиша, Джонас и Аби — всички държаха напитки в ръцете си и изглеждаха развеселени, докато се изтягаха в удобните столове и на дивана в дневната ми. И всички сякаш ме гледаха с очакване.
— Как се чувстваш? — попита ме Ел Ей.
— Страхотно — отговорих искрено аз.
Размърдах пръстите на краката си и се протегнах.
Ако трябваше да бъда честен, никога не се бях чувствал по-добре. Светът беше страхотно място, а коленете ми, които обикновено бяха сковани от болка, се усещаха като добре смазани лагери. Както и дясната ми ръка. Усещането беше необикновено, но прекрасно.
Джони се усмихна иронично, когато Алиша прошепна нещо в ухото му. Ел Ей вдигна чашата си с безалкохолна бира и деликатно почука с нокът по ръба.
— Тик-так, бум-тряс — казах изведнъж аз.
Всички се разсмяха и весело изръкопляскаха.
— Чакайте, има още — казах и вдигнах ръка, за да ги накарам да замълчат. — Тича мишка в точен час…
Още смях. Но аз нямаше да им позволя да ме спрат.
— Задръжте малко! — настоях аз. — Трябва да стигна до края.
Продължих със стихотворението и когато стигнах до последната строфа, победоносно се огледах. По някаква причина всички продължаваха да се смеят.
Едва тогава започна да ми се връща: хипнотичната индукция на Ел Ей, съветите за контрол на болката, въпросът дали ще позволя да ми направи един номер за развлечение в замяна на терапията. Винаги беше смятала, че съм особено подходящ за хипноза, истински „сомнамбул“, който може да бъде накаран да прави всякакви фокуси, когато е изпаднал в транс.
— Добре, браво на теб — казах аз, поклатих глава и се протегнах за бирата си. — Ще се излагам ли още, или това беше всичко?
— Нали знаеш за моето правило: по един номер на купон — отговори доктор Ел Ей, етичната шегаджийка.
Това, че си спомних за индукцията, не отне нищо от ефекта на хипнозата; продължавах да се чувствам страхотно. Можех да изтанцувам „Лешникотрошачката“. Единственото, което помрачаваше щастието ми, беше отсъствието на Джейна и момичетата.
По-късно, когато бяхме излезли навън и чакахме жаравата да изстине до температура за готвене, след като я бях раздухал с градинската машина за листа, Джонас и Джони ме разпитаха за случая. Разказах им всичко, което можех да им кажа, включително и за опитите на кмета да окаже натиск върху Оз.
— Направи ли вече някакви заключения? — попита Джони и отпи от бирата си.
Изглеждаше заинтересуван, но уморен, нормално за адвокат, който не пести силите си за нито един клиент.
— Само това, че може да се наложи да си търся друга работа, ако съвсем скоро не разкарам тези убийства от списъка със задачи.
— Хейзън винаги си е държал главата в гъза — отбеляза Джонас.
— Може би трябва да натресеш случая на някой друг — предложи Джони. — За да не се занимават с тебе.
Той извади пакет цигари от джоба на зелената си риза „Виела“, измъкна една и я запали.
— Може би дори трябва да се махнеш от града за малко, шерифе — добави той.
Поклатих глава.
— Сигурно е добър съвет, но ще те излъжа, ако ти кажа, че ще се вслушам в него.
— А какво смята Оз?
— Той знае всичко, което знам аз — отговорих аз. — Вероятно ще постъпи както обикновено — ще ми даде достатъчно свобода, за да прецакам и двама ни, а после ще чака да види какво ще стане.
Джони кимна и отпи.
— Ако решиш, че искаш да ми дойдеш на гости за няколко дни, докато се размине жегата, само ми кажи. И без това имам нужда от няколко практически съвета за фермата.
Алиша дойде да го попита нещо, което ѝ беше хрумнало току-що за водната помпа, която бяха инсталирали миналата седмица. Джонас стана и се отдалечи към банята.
Когато Алиша си тръгна, Джони отново се обърна към мен.
— И какво, харесва ли ти идеята за маниаците на тема края на света?
— Не е по-лоша от всяка друга — отговорих аз. — Но се появи нещо ново от един психолог, свързано с някакви истории във федералния затвор. Дава ни още няколко възможности, които трябва да проверим.
Отпих глътка от собствената си бира.
— А ти какво мислиш, Джони?