Той помълча няколко секунди, като разклащаше бирата в бутилката си.
— Ако можеш да изключиш обичайните заподозрени, свързани с любов и пари, според мен са онези типове с оръжията и камуфлажите. Те нали до един са антисемитски настроени?
— Става ми гадно, само като си помисля за това — намеси се Аби. — Гадно ми е, че тук може да се случи нещо толкова грозно. Чухте ли онзи задник от Ен Би Си, който говореше за „срамното петно в душата на Америка“, докато камерата показваше общ план към Бордър Авеню? Все едно казваше: „Вижте го, хора — родното място на срамното петно“.
— Точно това е чудовищното в цялата история — съгласи се Джонас, докато се връщаше обратно на мястото си. — Изгубен е човешки живот, а коментаторите по телевизията стават още по-самодоволни.
— Предпочитам да мисля за храна — заяви Алиша.
— Напълно те подкрепям — каза Аби. — Искате ли да организираме някаква групова интервенция, за да видим дали ще можем да накараме Джим да започне да готви?
Аз също започвах да огладнявам, така че отидох в кухнята, за да подготвя всичко. Пес ме следеше на всяка крачка. Докато смесвах соса и приготвях филето, подправките, съдовете и гарнитурите — зелени салати, царевични кочани във фолио — дебели резени пресни ананаси и зелени банани; общо взето, всичко, което ми се стори подходящо в супермаркета, — Пес остро измърка и ме побутна по крака с голямата си глава. Отрязах едно малко парченце от края на най-голямото филе и го пуснах на пода пред него. Той го сграбчи със зъби, изтича в другия край на кухненския плот, яростно го разтърси, за да се увери, че е умряло, и го изяде.
След като подредих всичко на грила, Джони ни показа някои от последните си фокуси с карти. Пес замахна с лапа към дамата купа, която беше скрил в лявата си ръка, и Джони се опита да го попари с яростен поглед но в отговор котаракът просто си облиза мустаците. Ел Ей, изтегната на шезлонга с кръстосани крака, отпиваше от джинджифиловата си напитка и гледаше всичко наоколо с лека разсеяна усмивка.
След фокусите с карти Аби се загледа в Пес, докато се миеше, и замислено каза:
— В предишния си живот сигурно съм била мишка.
— Била си мангуста — каза Джонас. — А аз съм бил нищо неподозиращата кобра.
Той изцъкли очи към нея и започна да съска и да се поклаща на стола. Тя изсумтя. Джони въпросително повдигна вежди, както се полага на адвокат, и отпи нова глътка „Дос Екис“. Алиша се приближи до уредбата, която бях сложил на градинската масичка до задната стена на къщата, намери колекцията на Джейна от хитове на Джеймс Тейлър и я пусна. Той запя за огън и сълзи, и безкрайни ярки дни.
Джони смачка цигарата си, изправи се и протегна ръка към Ел Ей, за да я покани на танц. Известно време ги наблюдавах — дори след толкова години все така оставах зашеметен от абсолютния контрол, който упражняваше Ел Ей върху физическото си присъствие. Това беше едно от качествата, които я бяха направили гмуркач от световна класа, и както винаги сякаш самата канава на Вселената се пренареждаше около нея, докато танцуваше. Дори куцането на Джони се изгубваше без следа в силовото поле на нейната грация.
Алиша, която също беше страхотна танцьорка, ме прегърна през кръста с думите: „Може ли едно кръгче?“. Завъртяхме се по верандата и по вълните на музиката — и двамата бяхме безтегловни като сенки, а отсъствието на болката в коленете ми беше толкова пълно, че действително забравих за тях. Усещането ми напомни колко много обичах да танцувам преди университета и контузиите; спомних си и уроците на Ел Ей и нейните приятелки в „Оук Клиф“ преди хиляда години, в онова лято, когато те бяха решили, че за мен като мъж (и следователно същество, което се нуждае от основен ремонт) вече е крайно време да усвоя жизненоважното умение на блуса. Алиша беше с някакъв леко флорален, свеж парфюм, който ми напомняше за зелени морави и чист въздух.
Но после времето внезапно се нагъна обратно и аз вече танцувах с Кат Дрейфъс, а лицето ѝ беше по-ярко и по-ясно от всичко реално съществуващо, докато ме гледаше през бездната на годините.
— Скоро — каза тихо тя.
— О, „Dancing With the Stars“ — каза Аби.
Образът на Кат избледня и беше заменен от сюрреалистично ярката картина на мастиленочерно кръстче на снайперистки оптичен мерник на безличен сив фон.
Затворих очи и си поех дълбоко въздух, докато сърцето ми блъскаше в гърдите. Когато пак ги отворих, пред тях отново беше Алиша.
Песента свърши. Алиша направи реверанс и аз изръкоплясках, като преглъщах тежко, за да се преборя с усещането, че току-що съм погълнал цяла кофа винкели. Опитах се да не изглеждам така, както се чувствам, и се върнах до грила, за да прехвърля потъмнелите резени ананас и зелени банани в чиния и да обърна филето за последните мигове от печенето, за които знаех, че са решаващи. Рейчъл ме беше научила да пека филето от сьомга с кожата, като през повечето време го държа обърнато с кожата към грила, така че сокът от лайм, маслото и кантарионът да попият в месото, и да го обръщам в последния момент за няколко минути, за да се образува хрупкава коричка от горната страна.