Докато минавах покрай бюрото ѝ, Бърти ми подаде разпечатка със списък на всичко, открито сред останките на къщата на Бенджамин Фрикс, което можеше да има връзка със случая: трийсет и шест златни кюлчета, златни и сребърни монети с общо тегло почти деветдесет килограма, пет пистолета .45 калибър „Колт“ и „Спрингфийлд“ със странично зареждане и шест кутии патрони за тях, един револвер .50 калибър „Смит & Уесън“ с 26-сантиметрова цев — истинско чудовище с почти неконтролируема мощ и откат, — четири картечни пистолета МАК-10 с няколко кашона муниции, половин дузина автомати „Калашников“ с муниции за тях, карабина М1, преустроена за пълна автоматична стрелба, с десет пълнителя по трийсет патрона, шестнайсет ръчни гранати от различни военни периоди, които бяха в бойна готовност, и една противопехотна мина „Клеймор“. В дъното на страницата имаше бележка, според която десетина от патроните за пистолетите бяха изгърмели в пожара, преди да пристигнат пожарникарите, но всички гранати и повечето муниции са били съхранявани или в металния сейф, или в огнеупорни контейнери.
Първото пропуснато обаждане, което върнах, когато стигнах до бюрото си, беше от Кас Сиганейро. Докато чаках да вдигне, взех бележника си от най-горното чекмедже. Белите полета на страниците бяха изпълнени с драсканици на букви „Т“ и ръце, размахващи чукове.
— Слушай сега — каза ми тя. — В този регион действат протестни групи някъде от двайсет години насам, най-вече в планините Уачита и Озарк, където са натрупали запаси от автоматични оръжия…
Отново хвърлих поглед към разпечатката, а Кас продължи:
— Групите обикновено са антиправителствени, антисемитски и поддържат превъзходството на бялата раса. Всеки един от тях става за възможен кандидат.
— Федералните не успяха ли да ги ограничат малко?
— Имаш предвид, когато стреляха по жени, деца и кучета, опожаряваха религиозни фанатици, подслушваха всичко живо и като цяло си избърсаха задника с Конституцията?
— Е, сега…
— Ако можем да съдим по историята, всичко това най-вероятно е имало обратния ефект — каза тя. — Представям си, че тези типове просто са затегнали кръговата отбрана още повече и са потънали още по-дълбоко в нелегалност. И продължават да са свързани с крайната религиозна десница.
— Това е друго нещо, което не разбирам — казах аз. — Връзката с религията. Какво стана с „царството на мира“?
— Внимавай в картинката, бейби — при нас хвърлят лъвовете на християните. И не забравяй за онзи тип Лъмъс, който получи смъртна присъда в Арканзас преди няколко години. Той и неговите приятелчета искаха да избият повечето от останалите хора, да съборят правителството, да сринат университетите с булдозери, да хвърлят журналистите в затвора и да направят Америка едно по-добро и бяло място. Преди да умре, той ни предупреди да внимаваме, защото скоро ще се въздаде справедливост и тя ще бъде страховита като гръм.
Последните ѝ думи погъделичкаха нещо в мозъка ми.
— „Страховита като гръм“? Като в текста на онзи военен марш от Гражданската война?
— Откъде да знам? Към този момент той и без това не е бил на себе си от успокоителните, с които ги тъпчат преди екзекуцията, така че няма как да разберем какво е имал предвид. Но според мен повечето хора го възприеха като обща заплаха от името на неговите братя по оръжие, които продължават да се крият по планините.
— „Божият меч“, нали така се наричаха? — попитах аз.
Продължавах да усещам онова гъделичкане.
— Да, точно така. И имаха връзки с ку-клукс-клан, „Арийската нация“, „Posse Comitatus“ и някои от нелегалните опълчения. Такива типове обикновено са селяни с начално образование и лоши зъби, които си играят на война, но тези бяха сериозни и доста добре организирани. Понякога жените и децата им участват наравно с мъжете и трябва да ти кажа, че са по-страшни от тях.
— Кас, нали знаеш, че всеки ден чета вашия вестник от първата до последната страница, особено твоите статии…
— Да бе, да.
— Но ако сте писали нещо за тези групи след екзекуцията на Лъмъс, не си спомням да съм попадал на него.
— Всъщност не сме имали кой знае какъв повод — отговори тя. — Естествено, през цялото време получаваме всякакви заплашителни писма, както сигурно и вие. Но повечето са някакви несвързани, разпокъсани неща и не мога да ги свържа с нито едно установено престъпление, за което се сещам.