— Иначе щеше да ни се обадиш, нали така?
— И още как, по дяволите — каза тя. — Добре, а ти какво имаш за мен? Аз се наведох доста заради теб, Джим, и очаквам поне да си направиш труда да се протегнеш и да ме погалиш.
— Питай — казах аз.
— Какви оръжия са използвани?
— Не сме намерили никакви оръжия.
— Казах „използвани“.
— Без коментар.
— Не се ебавай с мен, Бонъм — каза тя. — Нали не си забравил, че знам истинския ти прякор?
— Добре — казах аз. — Голд не е била застреляна или намушкана. Била е прикована на кръст, докато е била още жива, и по тялото няма смъртоносни рани. Освен това все още нямаме и заподозрени.
— Господи! — извика тя. — Най-после нещо, което мога да цитирам! Потвърждаваш ли, че е била разпъната на кръст?
— Така изглежда.
— Какво точно означава това?
— Провесена по този начин, тя не е можела да диша както трябва и в комбинация с шока от болката се е задушила.
— Звучи гадно. Направили ли са ѝ нещо друго?
— Аха. Отрязали са ѝ езика, докато е била още жива.
— Ама че гадно. Как можеш да принудиш някого да си държи устата отворена, за да направиш такова нещо?
— Единственото, за което се сещам, са груба сила и някакъв лост, с който да я държиш отворена.
— Има ли нещо друго?
— Има, но не е за публикуване.
— А неофициално?
Разказах ѝ за обезобразяването и преместването на органите от съответните им места по тялото. Когато свърших, настъпи мълчание.
Най-сетне Кас заяви:
— Боже господи, Джим. Това е адски извратено.
— Не мога да възразя — казах аз.
— Как са я хванали?
— Изглежда, че са я отвлекли от офиса ѝ.
— А съпругът?
— Все още нямаме заподозрени.
— Разпитахте ли го?
— Все още не сме разпитвали никого. Засега разговаряме.
— Добре, неофициално, той има ли нещо общо с убийството?
— Кой знае?
— А какво предполагаш?
— Не си го представям.
— А Фрикс? — попита тя. — Броим ли го вече за убийство?
— Чакаме резултатите от аутопсията.
— Откриваш ли връзка между двете?
— Няма доказателства.
— А какво предполагаш?
— Неофициално, смъртта на Бен Фрикс е убийство и ако трябваше да заложа пари, между двете има връзка.
— Представям си колко се радваш.
— Точно така.
— Говори ли вече с някои от пациентите на Голд?
— Без коментар.
— А ще го направиш ли?
— Работим по всички възможни версии.
— Няма да се повтарям, Джим — предупреди ме тя. — Следващия път ще ти го върна.
— Съжалявам — казах аз. — Но не мога да ти кажа повече.
— Голд имала ли е финансови проблеми?
— По всичко личи, че не.
— А с наркотици?
— Все още проверяваме. Няма причини да смятаме, че те имат връзка със смъртта ѝ.
— Това ми звучи уклончиво.
— Съжалявам — казах аз. — Отново.
— Някои твърдят, че е била изнасилена. Вярно ли е?
— Не можем да го докажем със сигурност, но според мен не.
— Открихте ли семенна течност?
— Без коментар.
— Значи не изключваш възможността мотивът да е бил сексуално насилие?
— Не ми говори така — казах аз.
— Как, за „сексуално насилие“?
— Не, че „не изключвам възможността“.
— Нещо за самия кръст или как е била разпъната на него?
— Стандартна дърводелска греда с дължина два метра, закрепена за дърво. Тя е била прикована за гредата с пирони.
— Какво означава „стандартна дърводелска греда“?
— С квадратно сечение и страна десет сантиметра. Използва се за стълбове, кофражи, подпорни конструкции.
— Дължината има ли някакво значение?
— Най-вероятно не, защото това е един от стандартните размери. Два метра, два и половина, три — така се продават.
— Има ли начин да се проследи източникът на дървения материал?
— Деветдесет процента не.
— А другите десет процента?
— Винаги има вероятност да извадим идиотски късмет.
— За какъв късмет става дума?
— Ако можех да ти кажа, нямаше да чакам да го извадим.
— А пироните?
— Пироните са големи.
— Господи, Джим.
— Това е всичко, което наистина знам за пироните, Кас. И без това няма как да ни свършат работа, освен ако не хванем някой с останалите в кутията и не ги сравним.
— Защо няма как да свършат работа?
— Защото са твърде обикновени, за да се проследи откъде са купени.