— В крайна сметка се отказах да търся специалист, който да ми каже каква е онази монета, и проверих сам — каза той и погледна в бележките си. — Наистина е римска. От лицевата страна е Аполон. Между другото, тези къдрици са конски опашчици. От другата страна е Диана, богинята на раждането и гората. Римляните решили, че тя е същото божество като Артемида, древногръцката богиня на лова. Затова носи лък и стрели на рамото си.
— От какво е изработена монетата?
— Предимно от сребро.
— И никога не е била в земята?
— Не мога да кажа, но в последно време със сигурност не. Под микроскопа се вижда, че е била в някакво чекмедже — малко от патината е излъскана, има няколко нишки от зелен филц и други подобни неща.
— Можеш ли да я датираш?
— Мога само да ти кажа, че е от периода на царуването на император Август.
— Добре, имаме ли някаква причина да смятаме, че някой друг освен нашите убийци може да я е пуснал там?
— По-скоро не, защото знаем, че нито Голд, нито съпругът ѝ са колекционирали монети — каза той. — Но нямам никаква представа защо им е била на лошите.
Никой не добави нищо.
Следващата точка бяха увеличените изображения на бележката, открита в носа на Голд. Всички се загледахме в тях, но никой нямаше никакви нови идеи за тайнствените числа или надписа „глоуен“. По-рано си помислих, че думата ми звучи някак германска, затова проверих в няколко уебсайта за превод, за да видя дали не означава нещо на немски език. Нямах късмет. Така и така бях започнал, проверих дали не означава нещо и на френски, испански, португалски, руски и латински. Нищо.
— Да не би да е анаграма? — подхвърли някой.
— На какво? „Луоген“?
— „Енулог“?
— „Неулог“?
— А съкращение?
— Чакай да видим… „Големите лигави охлюви унищожават ечемичените насаждения“?
— „Глория люби Освалдо упорито, ефективно, неуморно“?
— Да не би някой да е искал да напише „гноен“?
— Кой знае, да му го начукам?
— Никой не знае, да му го начукам.
— И като стана дума за това, какво ще кажете за цифрите?
— Да, някой може ли да ни каже какво означават, по дяволите?
— Четири минути и нещо?
— Четири по нещо?
— Кой знае, да му го начукам?
Докато се опитвах да разбера какво означават цифрите, бях изпробвал шифър със заместване, основан на поредните номера на буквите в азбуката, но се получиха само безсмислици. Освен това потърсих връзка с десетичната класификация на Дюи, която се използва в — библиотеките, навигационните и картографските координати и полицейските кодове за различните видове престъпления, но не стигнах доникъде. Нито една от комбинациите от цифри сякаш нямаше нищо общо с нито един код за спешни случаи, телефонен код или номер, пощенски код, радиочестота или познат адрес. Разположението на цифрите и подчертаването на някои от тях изглеждаха така, все едно би трябвало да означават нещо, но нямах никаква представа какво. Вторачих се в поредицата, като разтърквах челото си:
4’68 9172350
Цифри, групирани по странен и необясним начин. Нито една не беше математическо просто число. Дали това, че нито една цифра не се повтаряше, имаше някакво значение? Взех един молив и написах цифрите в обратен ред:
0532719 86‘4
По този начин подчертаните цифри можеха да се прочетат като 27 март 1986 година, изписано по американския стандарт, при който поредният номер на месеца е преди датата. Отбелязах си да проверя архива на пресата за тази дата.
Обърнах листа на обратно и погледнах цифрите по този начин, но и така не ми говореха нищо. Взех назаем джобното огледалце на Монси и ги погледнах в отражението. Същата работа. Почуках с молива по зъбите си, като се чудех дали не са само част от по-дълга поредица от цифри. Дали не беше възможно човекът, който ги беше написал, да не беше успял да стигне до края?
Някой говореше:
— Трябва да се направи национална база данни за различни захапки. Да дават по едно парче сирене на всеки арестуван, да отливат отпечатъка от захапката и да го архивират…
С периферното си зрение видях Ел Ей, която се върна от коридора с един диетичен „Доктор Пепър“ в ръка. Тя забеляза изражението ми и листа на масата пред мен, приближи се и отпусна ръка на рамото ми.
— Какво правиш с това?
— Побърквам се, общо взето — отговорих аз. — Би трябвало да означава нещо, но не знам какво, по дяволите.
— Аз знам — каза тя.
31