— Толкова съм доволен! — каза той. — Толкова съм доволен! Горкият младеж! Странно за какво беше толкова притеснен?
Когато не се движехме, Джери често си говореше сам достатъчно високо, за да го чувам.
Върнахме се на пиацата и по негов адрес започнаха големи смехове и подигравки. Карал бил бързо, за да вземе нещо отгоре, което противоречало на принципите му. Всички искаха да разберат колко е спечелил.
— Много повече от обикновено — отвърна той и кимна лукаво. — Онова, което получих, ще ми осигури спокойствие поне за няколко дни.
— Дрън-дрън! — рече един.
— Мошеник! — обади се втори. — Седнал нас да поучава, а сам той ги върши едни…
— Слушайте, приятелчета — каза Джери, — човекът ми предложи половин крона като възнаграждение, но аз не я взех. За мен бе достатъчна награда да видя колко беше щастлив, че не изпусна влака. А ако от време на време на нас с Джак ни се прииска да потичаме по-бързичко, това си е лично наша работа и не ви засяга.
— Хм — обади се Лари, — ти никога няма да забогатееш.
— Сигурно си прав — отвърна Джери, — но надали ще стана по-нещастен от това. Много пъти съм слушал десетте божи заповеди, но не съм забелязал в някоя от тях да се казва „… и ще бъдеш богат“. А в Новия завет има толкова любопитни истории за богати хора, че бих се чувствувал доста неловко, ако става един от тях.
— Стига изобщо някога да забогатееш — обади се шефът, като гледаше през рамо над покрива на кабриолета си — ти напълно ще си го заслужил, Джери, и твоето богатство няма да ти донесе проклятие. А ти, Лари, ще си умреш беден, защото харчиш твърде много пари за камшици.
— Добре де — отвърна Лари, — какво да правя, като конят ми отказва да се помръдне без камшик?
— Ти изобщо не си правиш труда да провериш дали ще върви без него. Камшикът е все в ръката ти и ако това не уморява теб, то изтощава коня. Сам знаеш, че непрекъснато сменяш конете си. А защо? Защото за миг не ги оставяш на мира и не им казваш добра дума.
— Просто нямам късмет — каза Лари. — Там е работата.
— Няма и да имаш! — рече шефът. — Късметът е много взискателен към този, при когото отива, и най-вече предпочита хора със здрав разум и добро сърце. Поне моят опит на това ме е научил.
Шефът се зачете отново във вестника си, а останалите се разотидоха при кабриолетите си.
Глава тридесет и шеста
Неделен превоз
Една сутрин Джери тъкмо ме бе нагласил между тегличите и закопчаваше ремъците, когато в двора влезе един господин.
— Добро утро, мистър Баркър — каза той. — Бих искал да се уговоря с вас да водите мисис Бригс на църква всяка неделя сутрин. Напоследък посещаваме Новата църква, а тя е твърде далеч и мисис Бригс не може да ходи дотам пеша.
— Благодаря ви, сър — отвърна Джери, — но моето разрешително е само за шест дни, така че не мога да взимам пари в неделя. Няма да е честно.
— О! — възкликна другият. — Не знаех, че разрешителното ви е за шест дни, но, разбира се, това лесно може да се промени. Ще се погрижа и за доброто ви заплащане. Работата е там, че мисис Бригс предпочита точно вие да я возите.
— С радост бих услужил на госпожата, сър, но навремето имах разрешително за седем дни и работата бе прекалено много и за мен, и за коня ми. Година след година, ту насам, ту натам, без нито един ден почивка, без нито една неделя, в която да видя жената и децата, или да отида на църква, както бях свикнал да правя преди да се захвана с тази работа. Затова през последните пет години работя с разрешително за шест дни и смятам, че е по-добре във всяко едно отношение.
— О, разбира се, всеки човек трябва да почива или да има възможност да ходи на църква, но аз си мислех, че няма да ми откажете за толкова кратко разстояние, и то само веднъж на ден. Следобедите и вечерите ще ви бъдат свободни, а ние, както знаете, сме много добри клиенти.
— Да, сър, така е, и аз съм ви благодарен за всичко, затова винаги с радост и гордост бих услужил на вас и госпожата. Но от неделите си не мога да се откажа, сър, не, наистина не мога. Чел съм, че бог създал човека, а после конете и всички други животни. Щом го направил, определил един ден за почивка и им заповядал всички да почиват един ден от седмицата. Според мен, сър, той сигурно е знаел кое е добро за тях, а аз с положителност знам кое е добро за мен. Сега, след като си почивам един ден, се чувствувам по-силен и по-здрав. Конете също са бодри и не се изтощават така бързо. Всички кочияши, които работят по шест дни, са на това мнение, а да не говорим, че сега имам повече спестени пари в банката, отколкото когато и да било преди. Що се отнася до жената и децата — боже опази! Не биха се съгласили да работя седем дни за нищо на света!