Няколко мъже изръкопляскаха на тези думи, но Джери рече:
— Това може и да звучи добре, но не е вярно. Всеки човек трябва да се грижи за собствената си душа. Не можеш да я оставиш пред чуждата врата като подхвърлено дете и да очакваш друг да се грижи за нея. Нима не разбирате, че ако винаги седите на каприте си в очакване на клиенти, хората ще си кажат: „Ако ние не го вземем, някой друг ще го стори. Очевидно той няма нужда от никаква неделя.“ Ала те не проникват до същината на проблема, иначе щяха да разберат, че ако не идват за кабриолет, нашето стоене тук става безсмислено. Но хората не обичат да се задълбочават. Така им е по-удобно. Ако обаче вие, които работите в неделя, не се борите за своя почивен ден, никой друг няма да ви го даде.
— А какво ще стане тогава с всички добри хора, които няма да могат да стигнат до любимите си проповедници в неделя? — попита Лари.
— Не съм аз този, който решава какво да правят другите — отвърна Джери. — Но ако не могат да отидат надалеч, ще отидат по-наблизо, а ако вали, ще си сложат мушамите, както правят през седмицата. И изобщо справедливото дело винаги може да бъде извършено. Не е ли справедливо — значи може да се мине и без него. Тъй че добрият човек все ще намери начин — това важи както за нас, кочияшите, така и за неделните ни клиенти.
Глава тридесет и седма
Златното правило
Две-три седмици след това се прибирахме в двора привечер. Поли дотича през улицата с фенера. Тя винаги го носеше, ако не валеше много силно.
— Всичко се уреди, Джери. Мисис Бригс изпрати слугата си днес следобед иска утре в единайсет да минеш да я вземеш. Аз му рекох: „Ще дойде, разбира се, но ние предполагахме, че вече е наела някой друг.“ А той ми вика: „Господарят наистина беше ядосан, дето мистър Баркър отказал да идва в неделя. Опита с други кабриолети, но на всички им намираше недостатъци. Някои карат твърде бързо, други твърде бавно, а господарката казва, че нито един кабриолет не бил така хубав и чист като вашия, та за друг кабриолет не ще и да чуе.“
Поли едва си поемаше дъх, а Джери избухна във весел смях:
— „Ще дойде правдата сама, когато не я чакаш ти.“ Както обикновено, ти беше права, скъпа. Тичай да ми стоплиш вечерята, а аз ей сегинка ще разпрегна Джак и ще му дам храница и водица — да е доволен.
Мисис Бригс поръчваше кабриолета толкова често, колкото и преди, но никога в неделя.
И все пак веднъж ни се наложи да работим в неделя. Ето как се случи това. Всички се бяхме прибрали в събота вечерта много изморени, но и щастливи, че на следващия ден ни очаква почивка. Нещата обаче се оказаха по-различни.
В неделя сутринта Джери ме миеше на двора, когато Поли се приближи с вид на човек, който има да съобщи нещо важно.
— Какво има? — попита той.
— Знаеш ли, скъпи, клетата Дайна Браун току-що получи писмо, в което пише, че майка й е тежко болна и че ако иска да я завари жива, трябва да тръгне веднага. Къщата на майка й е на десет мили извън града. Дори да вземе влака, пак трябва да върви четири мили пеша. Каквато е слаба и бебето й е само на четири седмици, това е невъзможно. Пита дали ще я закараш с кабриолета и обещава да ти плати добре, щом намери пари.
— Добре, добре, лесна работа. Парите не са важни, ами ще си загубим неделята. Конете са изморени, аз също. Там е цялата работа, я…
— Не е така, защото става дума за половин неделя, а пък знаеш, че трябва да помагаме на другите така, както бихме искали и те да ни помагат. А аз знам много добре какво бих искала, ако моята майка умираше.
— Я, Поли, ти си била цял проповедник! Е, щом чух неделната проповед, можеш да отидеш и да кажеш на Дайна, че тръгваме в десет. Но почакай, мини през месаря Брендън, предай му моите поздрави и го попитай дали ще ми услужи с леката си двуколка. Знам, че никога не я използува в неделя, а за коня ще бъде истинско облекчение.
Поли скоро се върна — месарят с радост се съгласил да му даде двуколката си.
— Е добре — каза Джери, — завий ми малко хляб и сирене, а аз ще се опитам да се върна колкото може по-рано следобед.
— Аз пък ще приготвя баницата с месо по-рано, вместо за вечеря — заяви Поли.
Джери започна да се подготвя за път, като през цялото време тананикаше любимата си песничка „Поли, жената без грешка“.
За пътуването избраха мен и в десет часа потеглихме с леката висока двуколка, която се теглеше толкова лесно, че след тежкия кабриолет не я усещах.
Беше чуден майски ден и щом излязохме от града, чистият въздух, ароматът на зелена трева и меките междуселски пътища ми подействуваха така приятно, както някога. Скоро се почувствувах бодър и свеж.