— Тук му е слабото място, Уили — казваше фермерът, — но вече е по-добре и ми се струва, че напролет ще можем да се похвалим с добри резултати.
Пълната почивка, отличната храна, меката трева и спокойните разходки скоро започнаха да се отразяват на духа и физическото ми състояние. От майка си бях наследил здраво тяло, а и като млад никога не бях пресилван, затова имах предимство пред много други коне, преуморени още преди разцвета на силите си. През зимата краката ми се оправиха и аз отново се почувствувах млад. Пролетта дойде и един мартенски ден моят благодетел реши да опита как ще карам файтон. Бях много доволен и заедно с него и Уили изминахме няколко мили. Краката ми вече не бяха схванати и се справих с лекота.
— Той се подмладява, Уили! Сега трябва да му дадем малко лека работа и до лятото ще се възстанови изцяло като Калинка. Има чувствителна уста и прекрасен ход. За по-добро не може и да се мечтае.
— О, дядо, толкова съм щастлив, че го купи!
— И аз, момчето ми, но той трябва да е по-благодарен на теб, отколкото на мен. Остава да му намерим някое спокойно, добро място, където ще го ценят.
Глава четиридесет и девета
Последният ми дом
Един ден през лятото конярят ме излъска, издокара и изчетка с такова изключително старание, че веднага си помислих — задава се пак промяна. Той подстрига власестите ми глезени и крака, лъсна копитата ми и раздели на среден път кичура на челото ми. Амуницията също беше излъскана до блясък. А когато се качи във файтона с дядо си, Уили изглеждаше и развълнуван, и радостен.
— Ако дамите го харесат — каза старият фермер, — ще имат полза и те и той. Защо да не опитаме?
Спряхме на една-две мили от селото до красива ниска къща, пред която имаше поляна и градинка, засадена с храсти. Алеята водеше до входната врата. Уили позвъни и попита дали мис Блумфийлд или мис Елън са в къщи. Да, там бяха. Докато Уили чакаше с мен, моят благодетел влезе вътре. Върна се след десетина минути, следван от три дами. Едната беше висока и бледа, загърната с бял шал и се облягаше върху друга, по-млада от нея, с тъмни очи и весело лице. Третата, много представителна на вид жена, беше мис Блумфийлд. Те ме наобиколиха и започнаха да ме оглеждат и да задават въпроси. По-младата — мис Елън — много ме хареса. Сигурна била, че ще си допаднем — толкова добро лице съм имал. Високата бледа дама заяви, че никога няма да е спокойна, ако я вози кон, който е падал — ужасно се страхувала, че може да падне отново и тя никога няма да преживее уплахата.
— Уважаеми дами — каза моят благодетел, — много първокласни коне са си чупили коленете само заради немарливостта на своите ездачи и без да имат някаква вина. Доколкото познавам този кон, сигурен съм, че с него е станало точно така. Но аз, разбира се, не искам да ви влияя. Ако желаете, можете да проверите на какво е способен и тогава нека вашият кочияш ви каже какво мисли за него.
— Винаги когато е ставало въпрос за коне, вашите съвети са били безценни — каза представителната дама, — така че препоръката ви означава много за мен и ако сестра ми Лавиния няма нищо против, с благодарност ще приемем предложението и ще пробваме коня.
Уговориха се да ме изпратят на следващия ден.
Сутринта дойде един хубав млад мъж. Отначало изглеждаше доволен, но после разгледа коленете ми и каза разочаровано:
— Не допусках, сър, че ще препоръчате на господарките ми такъв окаян кон.
— Красотата идва от поведението — отвърна благодетелят ми. — Вземете го само, за да го изпробвате. Сигурен съм, че ще се отнасяте почтено с него, млади човече, а ако не се окаже достатъчно безопасен, върнете го обратно.
Заведоха ме в новия дом, настаниха ме в удобна конюшня, нахраниха ме и ме оставиха на спокойствие. На другия ден, докато миеше лицето ми, младежът каза:
— Този кон има същата звезда като Черния красавец. И на височина е колкото него. Интересно къде ли е той сега?
След малко стигна до мястото на шията, където ми бяха пускали кръв и имах малка бучица. Той направо се стресна и започна да ме разглежда много внимателно като си говореше на глас:
— Бяла звезда на челото, единият крак бял от външната страна, бучицата на същото място, — после погледна гърба ми и добави: — и да пукна, ако това снопче бели косми не е „петачето на Красавеца“, както го наричаше Джон! Та това трябва да е Черния красавец! Ей, Красавецо! Красавецо! Познаваш ли ме? Малкият Джо Грийн, който едва не те погуби! — И той започна да ме милва като безкрайно щастлив човек.
Не мога да кажа, че го помнех, защото бе пораснал и станал чудесен младеж с черни бакенбарди и глас на мъж, но бях сигурен, че той ме познава и че наистина беше Джо Грийн. Така се зарадвах! Напъхах носа си в ръката му и се опитах да му покажа, че сме приятели. Никога не съм виждал толкова радостен човек.
— Да съм се отнасял почтено с теб? Представяш ли си! Ах, как ми се иска да знам кой негодник ти е счупил коленете, мой стари Красавецо! Сигурно са се отнасяли много лошо с теб. Ще направя всичко възможно отсега нататък да си живееш живота. Ех, да можеше Джон Манли да те види отнякъде!
Следобед ме впрегнаха в ниска двуколка и ме заведоха пред вратата. Мис Елън щеше да ме изпробва и Грийн тръгна с нея. Скоро разбрах, че тя управлява добре и че е доволна от поведението ми. Чух Джо да й разказва за мен и да я уверява, че съм старият Черен красавец на земевладелеца Гордън.
Когато се върнахме, сестрите й излязоха да разберат как съм се държал. Тя им разказа какво бе научила за мен и добави:
— Веднага ще пиша на мисис Гордън, че любимият й кон е дошъл при нас. Колко ли ще се зарадва!
Близо седмица ме впрягаха всеки ден и като се убедиха, че не съм опасен, най-сетне мис Лавиния се престраши да излезе с малката карета. След това окончателно решиха да ме вземат и да ме наричат със старото ми име Черния красавец.
Вече цяла година живея в този щастлив дом. Джо е най-милият и най-добрият коняр на света. Работата ми е лека и приятна, и отново се чувствувам господар на силите и духа си. Моят благодетел онзи ден каза на Джо: „У вас той ще доживее до двайсет години, а може би и повече“.
Уили винаги ме навестява, когато има възможност и се отнася към мен като към скъп приятел. Господарите обещаха никога да не ме продадат, така че няма от какво да се боя. И тук моята история завършва. Краят на теглата ми дойде и аз съм у дома. Често в миговете преди да се събудя ми се струва, че все още съм в овощната градина на Бъртуик и стоя със старите си приятели под ябълковите дървета.
info
Информация за текста
$id = 7772
$source = Моята библиотека
Издание:
Ана Сюел
Черния красавец
Английска, първо издание.
First published 1877
Published in Puffin Books 1982
ДЧ-3
Редактор: Красимира Абаджиева
Художествен редактор: Борис Бранков
Технически редактор: Спас Спасов
Коректор: Невена Николова
Код 11/9537625331/6124-43-88
Дадена за набор м. V.1988 г.
Подписана за печат м. VII.1988 г.
Излязла от печат м. VIII.1988 г.
Формат 16/70х100.
Печатни коли 8,50. Издателска коли 11,07. УИК 8,81.
Цена 0,78 лв.
Издателство „Отечество“, пл. „Славейков“ №1, София, 1988
Държавна печатница „Димитър Найденов“, Велико Търново
notes
1
Най-големият парк в Лондон. — Б.пр.
2
Лондонски пазар за чистокръвни коне. — Б.пр.
3
Корените жители на Лондон. — Б.пр.