Та като ставаше дума за задник, сега от усилията панталоните му се бяха свлекли надолу и се виждаха сбръчканите му задни части. Санди отдавна вече не можеше да го търпи гол. Отблъскваше я, защото по него всичко висеше — бутовете му, коремът, мъничкият повехнал орган, загубил всякакво окосмяване, както впрочем и темето. Не че тя самата бе голяма красавица на тези години, обаче бе по-млада от съпруга си и знаеше как да рекламира малкото останал й сексапил, как да крие недостатъците. Някои мъже наистина успяваха да забележат кусурите по нея, ама късно — след като вече е смъкнала всички дрехи. И пак я бяха чукали, колкото да не се изложат. По-неопитна жена не би се оправила, пък и не би била сигурна кого да мрази повече — мъжете или себе си. Санди не придиряше много-много и както и в други области на живота си презираше всичко и всички наред, но не и себе си.
С Лари се бяха запознали, когато той вече прехвърляше петдесетте, тогава тя бе поне двайсетина години по-млада. Той и по онова време не бе голям хубавец, обаче се радваше на финансова стабилност. В Атланта имаше ресторант и бар, сетне ги продаде, защото реши, че районът бързо се „изпедерастявал“. Ей такъв беше нейният Лари — по-тъп от цял файтон безсловесни олигофрени. Пък и така задръстен с предразсъдъци, че не успяваше да види същественото — заселващите се все повече в онзи район гейове бяха далеч по-класова категория хора, при това значително по-богати от дотогавашната му клиентела. А глупакът Лари шитна бизнеса за може би една четвърт от реалната му сегашна стойност. Сетне се усети и оттогава все се косеше и псуваше, но и това не му помогна да прогледне в същността на нещата. Дори напротив — съвсем се побърка на тема сексизъм, а като расист се фанатизира направо до крайност. Вече бе на една качулка с две дупки разстояние до Клана и паленето на кръстове в нечий заден двор.
Понякога Санди се питаше защо ли още стои при Лари? Обаче бързо си даваше сметка, че мимолетни закачки с мъже или жени по мотели и откраднати ласки по чужди спални едва ли могат да доведат до стабилна и сериозна връзка, още повече със здрава финансова подплата. А с Лари поне притежава дом, кола, сравнително поносим начин на живот. Към нея той нямаше почти никакви претенции, отдавна бе загубил интерес към секса. А и нещо още по-важно: при мъжа й огромна роля играеше факторът на омраза и тотално отчуждение от света — дразнеше го почти всичко живо и бе просто въпрос на известно време, докато го застигне я инфаркт, я инсулт. И тогава всичко остава за нея, нали? Ето сега и гуменият градински маркуч би могъл да й направи тази услуга, само да успее да си държи устата затворена за по-дълго време.
Допуши цигарата, почти веднага запали следващата от фаса, захвърли го в кошчето за боклук. Вестникът бе на масата, седеше там, готов за четене, след като Лари се пребори с градината, да има за какво да се хване, какво да псува и кълне до края на деня. Взе го, прелисти страниците набързо, като съзнаваше, че дори този дребен акт би могъл силно да разядоса съпруга й. Отдавна знаеше, че Лари държи да бъде първият, отворил пресата. Мразеше миризмата на парфюма и ментола по страниците, вбесяваше го начинът, по който тя прегъваше или разместваше страниците. Но пък иначе, не го ли прегледа сега, Бог знае кога ще има възможността да прочете новините, и без това стари с един ден. Ще чете съвсем остарели вести, при това ухаещи на тоалетна, защото Лари, изглежда, се съсредоточаваше най-добре в кенефа, стоеше там с часове, забил нос в страниците, насилвайки остарялото си тяло да изхвърли поредната доза нечистотии.
Нищо нямаше в проклетия му вестник. То пък кога ли е имало? Санди сама не знаеше какво толкова очаква да намери в поредния тъп брой. Съзнаваше също, че винаги е едно и също — чете, чете и не открива нищо забавно или интересно. Заряза вестника, захвана се с пощата. Отваряше всичко наред, дори и адресираните до съпруга й писма. Съзнаваше, че той за пореден път ще се оплаква и мърмори, но в края на краищата винаги нея товареше с практическото изпълнение на тази или онази възникнала посредством пощата домашна или лична задача. Иначе се преструваше, че неговата дума е най-важната, той трябва да се запознае с проблема, да определи как да бъде решен, а сетне да й възложи конкретната реализация. Тази сутрин обаче Санди не бе в настроение да търпи поредната гавра, затова набързо накъса ръбовете на пликовете с надежда отнякъде да излезе нещо по-развлекателно. Повечето от кореспонденцията бе типичната плява, но отдели офертите с купони, събираше си ги за всеки случай. Имаше сметки, куп предложения за кредитни карти, покани за абонаменти на списания, дето никой никога няма да чете. Ха, ето ти и нещо ново! Официално изглеждащ кафяв плик. Отвори го, извади писмото и го прочете, сетне го препрочете, за да бъде сигурна, че е разбрала всички подробности. Към писмото бяха приложени две цветни снимки, всъщност бяха фотокопия на страници от каталога на бостънска тръжна фирма.