Усмихнат вътрешно, самоуверен, Краля стигна до волвото, наведе се и надникна през шофьорското прозорче.
— Добър ден, добър ден, как сте дне…
Думите застинаха току на устните му. Отвътре му се захили Лари Крейн, лъснаха жълтите му зъби, немитата кой знае откога коса, нечистото лице.
— Че защо, екстра съм си, ваше величество, просто екстра.
— Ти сигурно не си тук заради колите, а, Лари? Ще купуваш ли?
— Сигурното е, че гледам, Кралю, гледам, но засега няма да купувам. Обаче на бас се ловя, че ти можеш услуга да ми направиш, нали с теб сме си стари авери от войната още, нали?
— Хм, да, сделка може и да се уреди — рече Краля, но нещо го жегна отвътре.
— Ами да — ухили се още повече Лари. — Обзалагам се, че може. И аз мога да ти уредя нещичко в замяна.
И както си бе ухилен, надигна задник от кожената седалка и шумно се изпърдя. Краля се намръщи, бързо се изпаряваше цялата му фалшива топлина. И без това с мъка я бе имитирал.
— Аха — рече той сурово. — Аха. Виждам. Ти да купуваш не си дошъл. Какво искаш, а, Лари?
Лари се наведе към обратната страна и отвори тамошната врата.
— Поседни малко с мен, Кралю. Хайде де, поседни. Ако ти намирисва, ще отворим прозорците, нали? Ей така. Хоп, готово. Имам едно предложение.
Краля не се хвана на въдицата.
— Няма да сядам. И пари няма да ти дам, Лари. От мен няма да получиш, вече съм ти го казвал това. По въпроса сме наясно. И точка.
— Ама аз пари не искам. Поседни, човече. Поседни де. Нищо няма да ти струва поне да чуеш за какво става дума.
Краля въздъхна, пое въздух, шумно го изпусна. Извърна се към офиса, сега съжаляваше, че си остави кафето. Защо му бе да става от удобния стол, мамка му на този навлек Лари. Поколеба се за миг, седна във волвото.
— Носиш ли ключовете за това лайно?
— Нося — изръмжа Марк.
— Хайде тогава да се поразходим. Да си поприказваме малко.
Франция, 1944 година
Френските цистерцианци умеят да пазят тайни, колко ценности само са крили през вековете, пък и хора. В периода от 1164 до 1166 година приютяват английския архиепископ Томас Бекет, изгнаник като противник на крал Хенри II. Дават му убежище в манастира в Понтини в Бургундия, докато той самият решава да се завърне при своето паство и за тази доблест заплаща с живота си. В Лок Дийо при Марсиел в Средните Пиренеи е скрита Леонардовата Мона Лиза през Втората световна война — чудесно място за една така прекрасна дама, принудена да потърси подслон зад високите му крепостни стени в импозантната феодална обител. Вярно е също, че и други манастири във вътрешността на континента и още по-нататък са съхранявали свои собствени съкровища: както например цистерцианците от Дълси Кор, което означава Любима, в Лох Киндар в Шотландия. На тях им било поверено балсамираното сърце на Джон, лорд Бейлиол, както и това на съпругата му лейди Диворджила, последвала го в гроба две десетилетия по-късно. В Злата Коруна в Чешката република цистерцианците пазели като светиня трън от Христовия трънен венец, предаден на манастира от чешкия крал Пршемисъл Отакар II, който го купил от френския суверен Луи IX. Но това били реликви, за които се знаело достатъчно и макар че практически те били в ръцете на монаси, до двайсети век едва ли е имало някакви опасения относно безопасността им или целостта на манастирите, където се намирали те.