Не те, а друг вид ценни предмети, пазени в тайна, скрити зад дебелите стени на гробници, крипти или понякога в самите олтари, носел риск за манастирите и техните обитатели. Тайната за точното им местонахождение се предавала от игумен на игумен, затова на пръсти се броели хората, знаещи за съществуването на скривалище например под библиотеката на манастира Салманвайлер в Германия или под красиво изработения църковен паваж в Байланд в йоркширския Норт Райдинг.
Или във Фонфроад.
Във Фонфроад монаси е имало още от 1093 г., макар че първата им общност е официално основана през 1118 г., вероятно от бивши отшелници от Бенедиктинския орден. Абатството там се появява през 1148 или 1149 г. и почти веднага се превръща в челен отряд на битката против ереста. Когато папа Инокентий III повежда борба срещу манихейците, негови легати са двама монаси от Фонфроад, единият от тях е по-късно убитият Пиер дьо Кастелно. Друг от старите абати на Фонфроад е ръководител на кръвопролития кръстоносен поход срещу албигойците, обединил всички негови сили и против катарите. Няма защо да се удивляваме, че в края на краищата това неголямо абатство ще се прочуе така много и Фонфроад ще получи най-голямата морална, награда за своето постоянство, благочестивост и най-вече устойчивост на всички схизми и ереси — неговият бивш абат Жак Фурние ще бъде папа Бенедикт XII.
Фонфроад е бил богата обител. Просперитетът му се опира на притежаваните от него цели 25 големи земеделски стопанства с обширни поля, ферми и повече от 20 000 глави добитък. Така или иначе монасите там постепенно намаляват на брой и по време на Френската революция град Нарбон го превръща в голяма странноприемница. В известен смисъл на думата това е истинско спасение за манастира, защото по този начин абатството остава непокътнато, избягвайки участта на много други, които са сринати до основи или просто занемарени и оставени на произвола на съдбата да се рушат. Абатството се възражда в периода от 1858 до 1901 година и цистерцианско братство отново се появява там. Това става, когато държавата го обявява за продан, а го купуват двама почитатели на старинното изкуство от историческата провинция в южната част на Франция Лангедок, чийто исторически и културен център е град Монпелие. Именно те го запазват.
Независимо от променливата и изменчива съдба Фонфроад никога не остава извън наблюдателното око на Цистерцианския орден, дори и в периодите, когато в обителта му няма монаси. Всъщност те са там дори когато тя е странноприемница, преоблечени в цивилни одежди, грижат се за болни и страдащи. Връщат се гордо и когато богатите благодетели Густав Файе и съпругата му Маделин го купуват за пореден път, само за да предотвратят изпращането му тухла по тухла в САЩ. На по-малко от миля от Фонфроад има църквица, далеч по-скромен Божи дом в сравнение с импозантния й съсед. Наричат я Църква на вечерната молитва, но в името й има игра на думи, затова някои я назовават също и Църква на Бдението, защото именно от нея цистерцианците наблюдават и опазват Фонфроад и неговите тайни. Може би точно затова почти 500 години скритите там съкровища остават непокътнати. Тогава Втората световна война навлиза във финалната си фаза и идват войниците…
— О, не — сопна се Краля. — Без мен. И аз получих такова писмо, ама замина на боклука.
Марк Хол съзнаваше, че времената са се променили, макар че Лари Крейн очевидно не бе на същото мнение. В месеците след войната светът все още не бе излязъл от хаоса на конфликтите и човек можеше да мине метър за много неща, особено като вземе малко мерки или направи някои усилия. Днес обаче съвсем не бе така. Марк бе внимавал много — четеше вестници, слушаше новините, следеше събитията. С особено повишен интерес и някои опасения бе проследил случая със семейство Медър, вдигнал голям шум не само в пресата. Джо Том Медър бе служил в американската армия през Втората световна война. В Германия някак се бе добрал до информация за скрити в пещера край град Кведлинбург църковни манускрипти и реликви, изнесени от градската катедрала и оставени там на съхранение по време на световния конфликт. Е, Джо ги бе свил и хитроумно опаковал, сетне изпратил по пощата на майчиния си адрес през май 1945 г. След завръщането си у дома се изхитрил да ги показва на жени, от които в замяна получавал сексуални услуги. През 1980 г. починал, тогава брат му Джак и сестра му Джейн решили да ги продадат доста левашки в още по-некадърен опит да прикрият начина, по който са били получени. Във всеки случай съкровищата били оценени на около 200 милиона щатски долара, но от германското правителство двамата Медър успели да вземат само 3 милиона минус юридическите разноски. В същото време, както би могло да се очаква, привлекли вниманието на щатския прокурор за Източен Тексас Каръл Джонсън, която през 1990 г. наредила да бъде назначено международно разследване. Шест години по-късно жури в разширен състав обвинило Джак, Джейн и техния адвокат Джон Торигън в тайно сговаряне с цел продажба на незаконно придобити, тоест откраднати, скъпоценни вещи с историческа стойност. Обвинението предполагало присъда от десет години тъмничен затвор и глоби за около 250 000 долара. Съвсем друг бе въпросът, че бяха успели да отърват затвора, плащайки 135 000 долара на вътрешните данъчни служби. Божа работа, както казват хората.