Така или иначе заключението, до което Марк Хол стигна тогава, бе съвсем безкомпромисно: най-добрият вариант е да отнесе със себе си в гроба информацията за останалата част от изнесеното от Фонфроад. Но ето ти го сега тук алчният и тъпоумен Лари Крейн се натиска сами да си го натресат. И без това Хол доста се бе разтревожил от появата на въпросните писма. Те означаваха, че някой си някъде прави различни връзки и от тях вади заключения. Ако си кротуват и не се натискат сами да клъвнат уловката, тогава Хол може би ще има шанса да си отиде от този свят мирно и тихо, без да се налага да харчи наследството на децата за съдебни и Бог знае още какви разноски. Така де, ама какво да прави с този кретен Лари?
Междувременно същият докара волвото пред дома на Марк. Съпругата му бе на гости на Джини, както често правеше, затова сега бяха сами на алеята пред къщата. Лари хвана Марк за лакътя с трепереща ръка и отвори уста. Хол се опита да се измъкне, но Лари извади необичайна за него сила и го стисна като с клещи.
— Виж, единственото, което ти искам, е да хвърлим едно око двамата, нали така? Само да го сравним с онова на снимката, става ли? Да проверим за същото нещо ли става дума, а? Онези хора предлагат големи пари, хей! Чуваш ли какво ти говоря?
— Аз пари си имам.
Сега за пръв път от много време насам нервите на Крейн не издържаха.
— Ти имаш, ама аз нямам, мамка му! — кресна той. — Имам топки! Ей това имам! Чуваш ли, Кралю! И съм потънал в лайната чак до шията!
— Сега пък в какво си се забъркал, а? — досети се Марк. — Дъртак като теб, срамота е!
— Е, знаеш, че отдавна поигравам на туй-онуй.
— Ох, боже мой. Знаех си аз, че си глупак, ама нали все за по тарикат от всички останали се пишеш. Значи на конете залагат само онези, дето могат да си позволят да губят, това съм ти го казвал сто пъти. А както чувам, напоследък не си от този тип хора, нали?
Крейн прие двойната обида мълчаливо. Много му се искаше да му тресне един в мутрата на това самодоволно копеле Хол. Крал, а, мамка му! Да му засили главата в арматурното табло на тази скандинавска изгъзица и да я блъска там, докато не му остане лице. Ама това не го устройваше. Хич. Пари му бяха нужни.
— Може би — процеди той през стиснати устни и за пръв път от много години насам Крейн показа пред друг човек частица от дълбоко потисканото в душата презрение към самия себе си. — Може би съм се издънил. Аз твоя акъл никога не съм го имал и това си е вярно. Кофти жена си избрах, сетне грешки и в бизнеса направих, фатални решения взех. Аз деца нямам и може би така е по-добре, защото иначе току-виж и тях съм ги прецакал. Значи, признавам си, че съм си получил заслуженото, пък и отгоре, ето на — това е положението.
С тези думи освободи лакътя на Краля.
— Но виж, Марк, тия хора ще ме затрият, изобщо няма да ми простят. И къщата ще ми вземат, изобщо няма и окото да им мигне. Дявол го взел, тя е единственото по-свястно нещо, дето ми е останало. А междувременно ще ме въртят на шиш, биячи ще ми изпращат… виж, човече, аз на болка не издържам, чуваш ли? Единствено ти искам да погледнем онова нещо и да видим същото ли е, а? Моля ти се! Може би ще успеем да направим сделка с онези, дето го търсят? Само един телефон е достатъчно да завъртим. Ще го направим предпазливо, тихо, никой изобщо няма и да научи. Моля си се, Кралю! Направи ми тази услуга и вече никога няма да ти се мяркам пред очите. Знам какво си мислиш. Зная, че не можеш да ме траеш, лошо ти става, като ме видиш. И жена ти също: тя и в Ада да ме види, че горя значи, една капка вода не би хвърлила да ме охлади, зная си аз. Ама не ме интересува повече. Само едно ти искам: да чуя онзи тип какво ще каже. Но няма как да стане, преди да проверим онова същото ли е, което той търси, а? Ето, нося моята част тук…