И от захвърлената на задната седалка намачкана торбичка, явно взета от някой супермаркет, извади омазнен кафяв плик. Вътре имаше неголяма сребърна кутия, видимо доста стара и поочукана.
— Досега голямо внимание не й бях обръщал… — рече той тихо.
На Краля тръпки му пробягаха по гърба, макар и да се намираше на броени метри от входа на големия си елегантен дом. Сам не знаеше поначало защо го бе взел онзи предмет. Ама ето ти на, още когато го зърна за пръв път, някакъв вътрешен глас се бе обадил, пошушнал му бе, че е доста необичаен, вероятно е и ценен. Харесваше му да си мисли, че интуицията не го бе излъгала, още повече, че онези мъже бяха загинали в опит да го задържат за себе си.
Само че това му хрумна по-късно, когато кръвта му още кипеше — и неговата, и на онези — другите.
— Хм, не зная… — измърмори той сега.
— Моля ти се, дай да го видя — прошепна Лари. — Само да ги сложим един до друг, да ги сравним и тогава ще се разбере…
Краля остана на място, дълбоко замислен. Гледаше красивата си къща, без да я вижда достатъчно добре, мяркаше му се прекрасно поддържаната й морава отпред, прозорецът на спалнята, дето споделяше със съпругата си. Да бих могъл едно нещо назад в живота си да върна, мислеше той, само едно-единствено действие да бих могъл да анулирам, ето това същото ще да е. Всичко, което бе последвало по-късно, цялото семейно щастие и радостта от живота, все това нещо ги бе засенчвало. Един-единствен спокоен ден не съм имал в живота, рече си той, и то все заради него. Независимо от удоволствията, които му бе донесла успешната работа, независимо от богатството, което бе натрупал, независимо от престижа, който бе спечелил.
Краля бавно отвори вратата на автомобила и още по-мудно закрачи към дома.
Онази нощ редник Лари Крейн и ефрейтор Марк Т. Хол бяха наистина загазили.
Взводът им изпълняваше патрулни задачи в Лангедок, това бе съвместна операция заедно с англичаните и канадците за осигуряване на югозападния фланг и за издирване на изолирани германци, докато главните, американски сили продължават настъплението в източно направление. И по време на поредния вечерен патрул попаднаха на засада недалеч от селце край Нарбон — германци в кафяво-зелени камуфлажни костюми, имаха и бронетранспортьор с тежка картечница. Заблудиха ги униформите. Заради недостиг в снабдяването някои американски подразделения използваха експериментални камуфлажни облекла, които напомняха тези, рутинно носени от есесовците в Нормандия. Поради въпросната прилика в облеклото вече бяха ставали грешки: Крейн и Хол дори бяха участвали в инцидент — макар и по-рано в кампанията, — когато тяхната част откри огън по четворка пехотинци, изостанали от частта си след тежки сражения между 41-ва бронирана дивизия и Втора СС танкова бригада недалеч от Сен Дени ле Гаст. Двама от тях бяха ранени, преди още да имат възможността да се обадят, че са американци, единият по-късно почина от раните си. Тогавашният им командир лейтенант Хенри бе изстрелял първия фатален куршум. След този случай Хол често бе наблюдавал лейтенанта да изчаква врагът да напредне достатъчно, че да се разпознава без въоръжени очи, и чак тогава да дава заповед за огън на своите бойци.
Но този път и двамата с Лари, а и целият взвод се подлъгаха най-елементарно, а наближиха ли, вече бе късно. Досега Хол не бе виждал бойно подразделение да се движи с такава скорост, точност и координация. Зърнаха есесовците пред себе си, само минута по-късно те бяха залегнали от двете страни на пътя със завидна бързина и хладнокръвност, готови да унищожат взвода. Лари и Марк забиха носове в една канавка на фланга, а около тях заваля истинска градушка от разярени метални оси. Всъщност стреляше качената на бронетранспортьора тежка картечница. От дърветата се изсипаха купища листа и отрязани клонки, околните храсти се разхвърчаха на трески, самите те свистяха във въздуха като стрели, готови да се забият във всичко живо. Много страшно беше, почти на разстрел заприлича.