Сега Хол влезе в помещението, навел глава, за да не я удари в някоя от напречните греди, и бавно запристъпя сред сандъци, навити стари килими и куфари. Стигна до лавицата, огледа предметите. Сабята си бе на мястото, завита с кафява хартия и найлоново платно. Остави я на място, без да я пипа. Зад нея стоеше заключена кутията. Винаги я беше държал така, отчасти защото в нея бе скрит люгерът, а не искаше децата му, особено като по-малки, да играят с оръжие и да го разнасят насам-натам като любима играчка. Ключа държеше в намиращ се в съседство буркан със стари, ръждиви пирони — още един начин да отклони детското любопитство. Изсипа пироните на пода, разбърка ги с върха на обувката и взе ключето, сетне отключи кутията. Отдясно бе поставена стара ракла с още по-стари книги с твърди корици. Седна на нея, постави кутията на колене. Стори му се доста по-тежка от онова, което помнеше, но пък отдавна не я бе пипал, а и бе доста поостарял. Хрумна му странна мисъл: може би лошите спомени и старите грехове натрупват физическа тежест във времето? С течение на годините бремето им постепенно се увеличава и придобива реално измерение. Сама по себе си кутията представляваше придобили форма достатъчно лоши спомени или, другояче казано, облечени в материя и геометрични характеристики грехове. За миг изпита неприятно усещане — главата му натежа, като че надолу я теглеше самата кутия, увесена с тежка верига на шията.
Отвори я, започна да вади съдържанието и бавно да го подрежда на пода в краката си. Първо люгера, сетне идеше кинжал. Бе сребристо черен, дръжката украсена с емайлирана мъртвешка глава. Измъкна острието наполовина, по него бе избила ръжда, но стоманата си бе здрава. Помнеше, че го бе грижливо смазвал и завил с найлон; тези мерки бяха дали резултат: е, ръждата може и да е всесилна, но все пак не бе много като количество. С лекота издърпа найлона и острието лъсна, все още тънко гресирано. Заприлича му почти на органична материя, като че бе свалил кожата и разкрил плътта на нещо блестящо, живо.
Остави кинжала до люгера, извади третия предмет. Немалко негови познати се бяха върнали от фронта с взети от труповете на убити противници железни кръстове. Повечето бяха обикновените бойни отличия, други бяха успели да се сдобият с по-висшите степени, както бе и случаят с кръста на Хол. Неговият бе украсен с китка дъбови листа, значи кавалерът му трябваше да е свършил нещо много специално, за да бъде удостоен с тази висока награда на Третия райх. Изглежда са му вярвали много, за да му поверят и специалната диверсионна задача край Нарбон, и то в лицето на напредващ противник със значително числено превъзходство. Мисия, отвела го в манастира на Фонфроад с цел да открие и вземе нещо от особена важност за нацистите.
Сега в кутията оставаха само още две неща. Първото бе златен кръст с височина десетина сантиметра, богато украсен с рубини и сапфири. Хол го бе задържал заради изключителната му изящност и красота, въпреки че един вътрешен глас го бе предупреждавал да не го прави, пък и угризенията бяха страшни. Но не събра воля да се раздели с него, може би защото символизираше още и собствената му загубена вяра. Днес, когато усещаше, че животът му върви към края, започваше да се надява, че тя не го е напуснала изцяло. А кръстът винаги бе държал в кутията, заключена в таванското помещение заедно с изхвърлените от употреба предмети. Далеч от очите и здраво потисканото чувство за вина.