Поглади го с пръсти, задържа ги върху централния скъпоценен камък — рубин с големината на мекото на палеца му. Рояк мисли нахлуха в съзнанието му. Запазил го е не само защото е много красив и ценен, каза си в този миг. А защото все още вярва — в сърцето и душата си, — вярва в силата, в чистотата и добротата му. Вярва във всичко онова, което олицетворява.
Този кръст има особена роля, така винаги го бе възприемал. Защото лежи върху пергамента в дъното на кутията, като че го затиска и задържа на място, като че омекотява съдържанието му — помисли Марк Хол. Аз не съм като Лари Крейн, той нищо не разбира и в нищо не вярва, безбожник жалък. Отгледан съм и възпитан като вярващ, такъв ще си и умра. Ужасен грях сторих във Фонфроад, ще бъда наказан за него след смъртта, знам го отлично, чувствам го. И все пак в мига, когато докоснах онова късче, тутакси ми бе дадено да разбера, че то е част от нещо много, много по-скверно и зло. Онази нощ есесовците не рискуваха така отчаяно, за да се доберат до златото и скъпоценните камъни. Те едва ли са имали стойност, достатъчна да оправдае самоубийствената им мисия. Не, идваха, за да сложат ръка на същото късче пергамент. И може би единственото извършено онази нощ добро дело бе, че не успяха да го вземат. За съжаление това няма да ме спаси от проклятието и вечните мъки. Не, и двамата с Лари Крейн ще пламтим заедно в Геената Огнена заради стореното там, във Фонфроад, онази паметна нощ.
Есесовците се изсипаха по стълбите като мътен порой и тутакси заеха позиции навсякъде в двора. Част от тях образуваха шпалир за четиримата цивилни, които слязоха от бронетранспортьора. Сетне плътно ги оградиха като почетна стража. От тъмното кътче, където бе залегнал, Хол видя, че старият монах понечи да застане на пътя им и да ги спре. Но го сграбчиха, най-грубо го блъснаха към неколцина стоящи с насочени автомати встрани войници, а те веднага го опряха на стената. Хол долови още, че се опитва да говори с офицера — старшия на групата с кръста на шията и кинжала на колана, който придружаваше цивилните. Протегна към него обсипан със скъпоценни камъни златен кръст, продължи да го държи така, сякаш му го предлага. Хол не разбираше немски, но бързо схвана смисъла на посланието: вземете го, тук имаме още злато и ценности. Офицерът отвърна рязко, сетне той и четиримата мъже в цивилни дрехи влязоха в църквата. Чу се глъчка, викове, няколко изстрела, кратък откос. Нечий глас извика нещо високо, Хол различи отделни думи, но не ги разбираше. Заприличаха му на заповед за прекратяване на огъня. Не знаеше какво точно ще направят, нито колко време ще им отнеме то. Но едно бе сигурно: свършат ли си работата, всички свидетели ще бъдат мигновено избити — не са им нужни живи, защото по-късно ще говорят за видяното.
Хол запълзя назад бавно и много внимателно. Лазеше в мрака и към гората, докато стигна голата площ край пътя встрани от бронетранспортьора. Вратата люк бе отворена, на кормилото седеше войник, оттам през амбразурата наблюдаваше какво става в двора. Хол измъкна бойния нож и отново запълзя — този път напред, към пътя и машината на него. Когато вече бе сигурен, че есесовците в двора няма да го видят, притича към нея силно приведен и ловко, максимално безшумно се плъзна в кабината. Германецът го усети в последния миг, нямаше как да не го усети, извърна се и отвори уста, за да извика и предупреди другарите си. За негово нещастие Хол бе вече на нужното разстояние и бърз като пантера. С едната ръка здраво сграбчи устата на есесовеца, другата заби ножа в сърцето му. Германецът потръпна за миг, изви се конвулсивно и притихна. Хол го прикова към седалката с ножа, сетне ловко се покатери на седалката при картечницата. Сега имаше идеален изглед към войниците отдясно на стъпалата и повечето в двора, но все пак оставаха още хора. Бяха поне трима по грубите му изчисления — закриваше ги стената вляво. Обърна се в другата посока и веднага забеляза Крейн — надничаше иззад група храсти. Неволно се усмихна: поне веднъж Лари да е на правилното място в точното време. Погледите им се срещнаха, даде му сигнал с пръсти, посочвайки му да заобиколи машината и прекоси рядката гора вляво, за да мине във фланг на скритите от самия него германци.
Лари загря бавно, но все пак разбра какво се иска от него. Кимна и веднага потегли.
Крейн се опитваше да запали цигара, обаче проклетата запалка бе извадена от гнездото. Вероятно в опит да обезкуражава пушачите — да не прецакват с тютюнев дим изкуствено създадения със специален спрей мирис на нова кола и свежа кожена тапицерия. Потърси кибрит навсякъде, потупа си джобовете, обаче и неговата запалка липсваше. Сигурно я бе забравил у дома в бързината да говори със стария авер, автомобилния Крал Хол. Всеки ден не ти пада възможност леко да забогатееш, я! Сега изведнъж усети, че цигарата в устата му има неприятен, застоял дъх. Огледа се, опипа сакото — не беше това, дето обичайно носи. Бе грабнал първата попаднала му подръка дреха. С кожени кръпки на лактите, на гъзария за някой нюйоркски еврейски професор прилича, мамка му, пък и ръкавите въздълги. Сигурно у дома заедно със запалката бе останало и прясно отвореното пакетче, а в джоба на тази дреха бе намерил стара кутия с изветрели цигари. Ама де! Почувства се още по-стар и някак смален. Само това му трябва сега. Още повече му се допафка, Боже, пустата никотинова дозичка! Рече си, че влизайки у дома, няма начин Краля да е заключил вратата след себе си. А в кухнята кибрит сто на сто ще има. В най-лошия случай ще запали от газовата печка. Няма да му е за пръв път, я. Веднъж на две-три питиета, намотан и с направена глава си бе обгорил веждите именно при такъв опит. Дясната все още растеше накриво, пък и оредя. Ама к’во толкова.