Мамка му на шибания Автокрал в скъпата къща с дебелата му жена, лъскавите синове и вечно хленчещата дъщеря! И дъщерята е една, мамата си джаса, някой по-истински мъж така да вземе да я поохрани малко, че да я опъне и оправи както се полага. А на Краля за какво са му още пари, а? Не му ли стигат сегашните, има и за умрелите, а старият боен другар да се гърчи в жалко очакване Негово Височество да вземе решение — дали да клъвне или не. Ама ще клъвне, къде ще ходи старият педал, иска, не иска, ще налапа въдицата. Лари Крейн няма да пропусне шанса, само защото Автокраля имал някакви си скрупули. Какво ще ми се прави на чиста вода ненапита, заканваше се мислено Лари. Ако не беше той самият — Крейн, — това дърто копеле нямаше да има нито мангизи, нито бизнес. От онзи манастир щяха да си тръгнат бедни като църковни мишки, както бяха и отишли там. И к’во? Хол на стари години да брои стотинките и да събира купони от вестници и хранителни продукти, че да закърпи аванта някоя и друга супа или консерва боб. Така де. А не да бъде баровец и уважаван стълб на щатския бизнес в Джорджия, да живее в къща като палат и в скъп квартал. Ама какво си мисли той, а? Че пак ще го уважават, като научат откъде се е сдобил с мангизите, че да започне сериозен бизнес? Човек може задника да си заложи, че няма да го уважават, нали? Ще му обърнат гръб, а може и една-две съдебни дузпи да му бият — и на него, и на оная кучка жена му, и на целия му шибан род.
Лари си говореше сам и се навиваше все повече и повече. Отдавна не му се беше разигравала кръвта така, чак готино му стана. И той самият може да бие един шут на Автокраля, мамка му кралска и на него. Какво ще му се гърчи и ще му се шубелисва! Не и този път. Не и повече.
Така Лари се самонави и ядоса, чак цигарата се намокри от обилните слюнки в устата му. Сетне изскочи от автомобила и самонадеяно закрачи към дома на Хол да търси огънче.
Офицерът излезе от църквата заедно с онези четиримата, цивилните. Единият от тях грижливо държеше сребърната кутия в ръка, двама други носеха чували, вероятно там бяха прибрани златните предмети, старинно оръжие и скъпоценности. След тях вървеше един от монасите, които бяха вдигали плочата заедно с Хол и Крейн, с извити на гърба ръце, водеха го двама есесовци. Изправиха го до стената заедно с абата и другия монах, който бе пазил на двора. Трима бяха, това означаваше, че другият монах е вече мъртъв. Вероятно и тези — живите — скоро щяха да го последват. Абатът отвори уста може би да отправи последна молба, но офицерът му обърна гръб и направи знак на трима войници да заемат позиция за екзекуция.
Хол се понамести на седалката зад тежката картечница, огледа терена внимателно. Преброи 12 германци. Тях виждаше отлично, значи за Крейн оставаха още неколцина. Не беше много трудна задача, само дано всичко мине добре и не изпусне предимството на изненадата. Пое въздух дълбоко, стисна ръчките, натисна спусъка.
Последвалият тътен сякаш раздра тишината на нощта, бе оглушителен и страшен. Тежкият механизъм разтресе машината под него, здраво разтърси и самия Хол. Във всички посоки полетяха отломки от вековна зидария, тежкокалибрените куршуми зачаткаха в манастирските стени и надупчиха църковната фасада. Разбиха барелефите на тимпана, въпреки че част от силата им бе отнета — по пътя към скулптурните фигури минаваха през телата на германците. Дузината есесовци рухваха като парцалени кукли един след друг на земята с разкъсани тела, сред фонтани бликаща кръв. Хол метна светкавичен поглед към Крейн, видя спорадичната, бликаща на тласъци, огнена струя пред дулото на неговото оръжие. Иначе не чуваше нищо, защото ушите му кънтяха и звънтяха от ужасяващата, смъртоносна музика на картечницата в ръцете му. Отсреща фигурите гротескно подскачаха в нейния ритъм, досущ марионетки, гърчеха се и се сриваха надолу. Ясно зърна как главата на офицера изведнъж се пръсна, а тялото на стоящия до него цивилен подскочи и се удари гърбом в стената, но не падна, само подскачаше в такт с всеки следващ попаднал в него куршум. Още веднъж обсипа с огън цялата видима част на двора, въртейки с лекота тежката машина, пусна един шев и върху стъпалата, за да е сигурен, че оттам няма да се появи някой по-хитро прикрил се есесовец, сетне отпусна пръста. Целият бе облян в пот, едва сега усети, че вали — мокър бе отвсякъде, а краката му ситно трепереха.