— Говорим за култ, нали?
— Да, именно. Тя е култ. Католическата църква отдавна е забранила всякакво поклонение пред него, заклеймявайки го като обожествяване на Сатаната. И макар аз лично да имам някои проблеми с въпросната институция, трябва да ви призная, че в дадения случай основанията са напълно налице. Повечето от онези, които се молят на Санта Муерте, го правят, за да намерят някаква защита от бедите в своя живот. Има и друг вид поклонници — те пожелават зло на свои ближни. И така този култ е придобил особена сила сред отрепките на човешкия род: трафиканти на дрога, търговци на хора, организатори на детска проституция. В началото на годината в Синалоа имаше масови убийства — загинаха повече от петдесет души. Повечето от тях носеха по телата си татуировки или амулети и пръстени с образа на Санта Муерте.
Протегна ръка, забърса с парцалче прахта по очните дупки в черепа на Тайната светица.
— И тези хора едва ли са от най-лошите — заключи той. — Да ви сипя още мъничко?
Поднесох чашката, наля ми още чай.
— Човекът, който умря в онзи апартамент, бе скрил подобна статуя в иззидана в стената ниша, а докато стреляше, непрекъснато повтаряше Санта Муерте — разказах му аз. — Останах с впечатлението, че той, може би заедно с други, е използвал помещението за мъчения и убийства. Смятам, че черепът в неговия олтар бе на жената, която търся.
Недо хвърли кос поглед към черепа върху бюрото си.
— Съжалявам — рече той. — Ако знаех за тези обстоятелства, щях да си помисля дали да ви показвам иконата. Веднага ще я махна, само кажете.
— Оставете я, не ми действа чак толкова страшно. Сега поне зная с каква цел е била направена и какво олицетворява.
— Разпознаха ли човека, когото сте убили? — попита изведнъж Недо.
— Името му е Омеро Гарсия. В Мексико има криминално досие като юноша.
Не му казах, че мексиканските федерални служби се интересуват много живо от Гарсия и след новините за смъртта му техни служители бяха звънели многократно в 96-и участък. Официална молба бе отправена и посредством мексиканския посланик за пълно сътрудничество между нюйоркската полиция и мексиканските съдебни власти. Те самите настояваха да получат копия от всички свързани с разследването по случая Гарсия материали. Явно търсеха връзка с нещо много по-едро и важно от малолетен престъпник, за това говореше и фактът, че в играта бе включена и тежка артилерия — дипломати и висши магистрати.
— Кажете ми повече за този Гарсия.
На мен обаче не ми се искаше да го правя. Все още не знаех почти нищо съществено за Недо, а нездравословният му за мен интерес към употребата на човешки останки направо ме притесняваше. Той веднага усети недоверието в мен.
— Г-н Паркър, независимо от това дали одобрявате моите интереси или не, а и начина, по който се издържам, иска ми се да акцентирам на един важен за вас факт: в този град няма човек, който да знае повече от мен по темата. Моето увлечение по нея е чисто научно. Казвам го, защото долавям, че не одобрявате сферата на заниманията ми. Мога да ви помогна, и то вероятно повече, отколкото си мислите, само че трябва да ми кажете вие какво знаете.
При това положение реших, че голям избор нямам. По-добре да му кажа каквото зная и да получа нещо в замяна.
— Вижте, мексиканците се интересуват прекалено много от този човек. Струва ми се, че доста повече от нормалното, като се има предвид досието му на малолетен престъпник — започнах аз. — Съобщили са на нашата полиция някои данни за него, но общото впечатление е, че има други, по-важни неща, които не споделят. Гарсия е роден в Тапито, но семейството му се преместило, докато той самият е бил още невръстно дете. По-късно чиракувал при роднина златар. Очевидно това е семейна традиция. Известно е, че по онова време се занимавал с крадени златни вещи — претопявал ги срещу процент от печалбата след продажба. Така се стигнало до задържането му. Осъдили го на тригодишен тъмничен затвор, освободен бил предсрочно, пак се върнал към златарския занаят. Само че след това е чист — няма повече данни за закононарушения. Поне официално.