— Няма, ще му покажем пистолетите. Ще разбере, че сме те принудили. Хайде, викни го!
Ед пристъпи към вратата.
— Руис! — викна той. — Едно момиче тук пита за работа.
— Прати я при мен — отвърна глас отвътре.
— Не иска. Страхува се.
Мъжът вътре изпсува. Сетне се чуха стъпки. Вратата се отвори, на прага застана млад мексиканец. Изглеждаше сънен, около него се носеше дъх на марихуана.
— Пуста дрога, здравето ще ти вземе — рече Луис, като застана зад него, ловко измъквайки сребристия колт от колана му. — Само че куршумът е по-бърз. Хайде да те поразходя.
Сетне извърна глава към Ед.
— Този юнак повече няма да се връща. Дръж си устата затворена, за да не става нужда да си говорим пак. Ти и без това си човек зает, толкова много неща имаш да забравяш, нали?
Сетне двамата отведоха Руис. Минаха около пет мили, стигнаха до черен път, свиха по него в мрака и продължиха, докато светлините на трафика по голямото шосе вече не се виждаха. Не беше нужно много време Руис да каже всичко, за което го питаха.
Сетне отново потеглиха. Спряха пред очукан фургон, поставен на дървени трупи зад недовършена къща по средата на неограден парцел земя. Човекът на име Октавио ги чу и се опита да побегне, но Луис го рани в крака. Октавио се препъна и полетя надолу по стръмен, песъчлив склон. Спря се на дъното, край сух кладенец. Викнаха му да хвърли пистолета, дето държеше в ръка, иначе ще го убият на място.
Октавио захвърли оръжието и безпомощно загледа слизащите към него две смътни сенки.
— Най-опасните са в Хуарес — рече Недо.
Чаят бе вече изстинал. Образът на Санта Муерте все така стоеше между нас двамата, сякаш слуша, но без да чува, гледа, но без да вижда.
Хуарес. Вече разбирах доста неща.
В Хуарес живеят милион и половина души, повечето от тях в неописуема мизерия, още по-трудна за издържане поради близостта на пребогатия Ел Пасо. Тук са търговците на дрога, хора, човешка плът. Тук проститутките са току-що излезли от пубертета момичета. Тук са големите електрозаводи, големи халета за производство и монтаж на микровълнови печки и сешоари за Първия свят. Цените на тези иначе качествени и често луксозни стоки остават ниски, защото работниците получават не повече от 10 долара дневно, нямат правна и медицинска помощ, нито профсъюзна защита. Бедняците живеят извън зоните на заводите и кварталите на богатите чужденци зад огради с бодлива тел. Обитават нехигиенични бордеи от импровизирани от боклуци строителни материали, наречени colonias populares — без канализация, течаща вода, електричество, павирани улици и пътища. Някои от тях имат късмета сутрин да ги водят на работа с бивши училищни автобуси, обслужвали навремето американски деца. Повечето обаче ходят до заводите пеша, прекосявайки опасната рано сутрин, мрачна и смърдяща на отпадъци Sitio Colosio Valle или някоя еднакво неприветлива равнинна област. Зад домовете им са градските сметища, откъдето понякога скитниците припечелват повече от дневната надница на заводските работници. В съседство са и публичните домове в Марискал, и увеселителните бордеи на улица „Угарте“, където младежите и девойките се друсат с „мексикански катран“ — жаргонен термин за евтин хероинов дериват. Синтезират го в Синалоа, а сутрин по улиците се въргалят десетки окървавени игли и спринцовки за еднократна употреба. Тук се подвизават поне осемстотин улични и други банди, вилнеещи из района денем и нощем, дръзки и неуловими, всъщност недосегаеми за закона, който е прекален слаб или доволно корумпиран, че да се справи с тях. Затова и мексиканските федерални ченгета, и самото ФБР вече не уведомяват местните полицаи за своите акции и операции, защото знаят, че направят ли го, сами ще си ги издънят.
Не това обаче е най-тъжното в Хуарес: през последното десетилетие изнасилени и убити в града са над триста млади жени — сред тях има няколко проститутки и склонни да се продават момичета, но повечето са трудолюбиви, бедни и уязвими момичета, които работят за единия хляб. Труповете обичайно захвърлят в сметищата, там ги намират скитниците — най-често обезобразени. Властите в Чиуауа обаче продължават да се правят, че не знаят нищо, а убийствата си продължават със зашеметяваща редовност. Напоследък все по-често се намесват федерални институции, като за предлог използват трафика на органи за присаждане, което е федерално престъпление. Това обвинение обаче е само претекст, който те използват, за да си вършат работата. Сред хората, движени от страх и параноични слухове, се говори за задоволяване на ниските страсти на богати хора, както и за намесата на религиозни култове, не на последно място сред тях и Санта Муерте.