Ето и сега — напълно в стила на дъртия пръдльо би било да вземе да я изключи от играта. Донякъде се успокояваше с мисълта, че е необходима на Лари. Беше доста одъртял и отслабнал, нямаше истински приятели. Дори и ако онзи задник Хол се навие да участва в номера, Лари пак би имал голяма нужда от нея — да се навърта където трябва, да следи нещата онзи да не го прецака. Все още бе донякъде учудена, че не й се обади от Джорджия още предната вечер, ама той си беше точно такъв. Може да е попаднал на заведение с подходящи развлечения, може би Хол се е съгласил и са решили да се почерпят заедно. Кой знае? Най-вероятно бе сега да си отспива в някой мотел. Така де, познаваше си стоката — само дето ще става да пикае по няколко пъти на нощ, такива са мехурите на дъртаците. Не, проблеми няма. Лари ще се върне, така или иначе.
Санди си наля двойна водка, отпи от чашата — първата за деня — и се замисли за нещата, които ще си купи с парите. Първо, нови дрехи, второ, кола — такава, дето няма да вони на дърт пикльо. В главата й се въртеше и друга идея, харесваше й да си намери нещо по-младо. Някой със здраво, мускулесто тяло, дето ще я работи както трябва, а не да пухти и да се пресилва, както застаряващите мъже, дето сега я обслужват от време на време. Не би имала нищо против и да му плаща за прекараното с нея време. По този начин няма да може да й отказва нищо, нали?
В този момент на вратата се позвъни и тя се стресна, а в бързината, с която се изправи от стола, разля върху себе си част от водката. Лари ключ си имаше, значи не е той. Ами ако наистина нещо му се бе случило? Може би онова копеле Хол са го натиснали угризения? Боже мой, ами ако е взел да си признае на ченгетата? Не, не, няма начин да е толкова тъп, рече си Санди. То би означавало да е слязъл на нивото на онези бавноразвиващите се от специалното училище, дето всяка сутрин минават пред къщата и й махат като малоумни, каквито са си наистина. Не можеше да ги трае с изчанчените им физиономии, на змии и гущери й приличаха, а и пет пари не даваше за тях.
Отвори вратата, отвън стояха мъж и жена. Добре бяха облечени, даже супер: мъжът в сив костюм, жената в син жакет и пола. Дори и Санди трябваше да признае, че жената е красавица: дълга черна коса, бледа кожа, стегнато тяло. Мъжът носеше куфарче в ръка, жената бе заметнала кафява кожена чанта през рамо.
— С госпожа Крейн ли имаме удоволствието да говорим? — запита мъжът. — Името ми е Сикюла. Адвокат съм, от Ню Йорк. Това е асистентката ми, госпожица Заан. Вчера вашият съпруг се свърза с нашата фирма. Спомена, че разполага с предмет, който би бил интересен за нас.
Санди се озадачи. Дали да похвали привързаността на Лари като предвидливост, или да го наругае за изпреварващия ход? Сега нещата зависеха от тези двамата — какво ли ще бъде отношението им? Толкова е бързал да си осигури продажбата старият глупак, че се свързал с изпратилите писмото хора, преди още да си е осигурил и двете съставни части на стоката — кутийката и пергамента. Почти си го представи: ухилен хитро, убеден, че ги върти на пръста си тези градски тарикати, все едно ги омайва като факир змия, ама хайде де! Толкова хитър не беше. И никога не е бил. Издал се е като влюбен ученик или пък им е обещал невъзможното. Иначе защо са пристигнали тук, и то с такава бързина? Запита се дали им е съобщил за Марк Хол, сетне реши, че не го е направил. Ако знаеха за Хол, сега щяха да са на неговия праг, а не на нейния.
— Съпруга ми го няма точно сега — рече тя. — Очаквам го да се върне всеки момент.
Изписаната по лицето на Сикюла усмивка не помръкна, напротив.
— Тогава няма да ни върнете, нали? Можем ли да го изчакаме у вас? Настина много бързаме да получим предмета. При това с колкото се може по-малко формалности и гласност.
Санди неспокойно пристъпи от крак на крак.
— Хм, не зная — измънка тя. — Убедена съм, че сте свестни хора и така нататък, но всъщност не мога да допусна непознати у дома.
Замръзналата на лицето на Сикюла усмивка започна да се разтегля и физиономията му й заприлича на онези кретенчета от специализираното училище. В нея имаше нещо неестествено, празно. Дори и онзи говньо Марк Хол съумяваше да придаде някаква човечност на гумените си усмивки, особено когато се опитва да шитне поредния автомобил на някой празноглавец.
— Напълно ви разбирам, госпожо — с лекота заговори отново Сикюла. — Аз ли да не ви разбирам? Може би ей това тук ще ви увери в най-добрите ни намерения?