Онази бележка бе съвсем ясна и точно обясняваше продажбата на украсена със скъпоценни камъни дарохранителница от четиринайсети век на частен колекционер от Хелзинки. Още по-внимателно и подробно бе описана самата вещ, а това бе достатъчно за Сикюла да я разпознае като част от откраднатото от Фонфроад. Всички подробности бяха налице: уговорената при продажбата точна сума, фирмената комисионна, полученият от продавача остатък. Официално продавач се водеше частен парижки дилър на име Жак Год. Сикюла грижливо проследи документацията в бюрократичните й превъплъщения обратно до Год и оттам вече започна да упражнява съответния натиск. Носещият фамилното име на Год семеен бизнес се бе доста разрасъл след военните години и по онова време се радваше на значително реноме в съответната област. Сикюла обстойно провери и редица други трансакции на швейцарската тръжна фирма, многократно попадайки отново и отново на името Год. Поне дузина от тях можеха да бъдат описани като подозрителни, при това най-меко казано. Проверяваше всеки продаден предмет, сравнявайки го със своя списък на ограбени от мародери вещи и ценности по време на войната. Някои се водеха като „изчезнали“ и доста от тях се оказаха продадени с посредничеството на Год. Излизаше, че той се е възползвал и печелел от нещастията на много хора. Така Сикюла вече разполагаше с мощен инструмент за изнудване или натиск върху фирмата на наследниците на Год. Защото спокойно би могъл да предаде където поиска — било на вестници, било на правосъдието — отлично проверени и изложени факти за нейните тежки закононарушения и престъпления. Репутацията на компанията бе поставена на карта, налице бе реална опасност от разорително съдебно преследване. Е, след дискретни преговори и уверения от страна на Сикюла, че натрупаната информация ще си остане у него, компанията „Год и Братя“ му предаде преписи на всичко, свързано с продажбата на взетите от Фонфроад съкровища.
Тук някъде и следата съвсем изтъня почти до изчезване. Защото Год бе платил на действителния продавач в наличност, вземайки невероятно висок процент за услугата — всъщност, реално погледнато, сума, равна на грабеж. Относно самоличността на продавача сегашните собственици знаеха единствено, че е бил американски войник, може би войници. Това не учуди Сикюла, знаеше, че съюзниците не са отстъпвали на нацистите в мародерствата и ограбването на национални и частни богатства. Освен това бе намерил данни за две масови убийства — край Нарбон и Фонфроад — и двете не приличаха толкова на сражения, колкото на чиста проба клане с тежко огнестрелно оръжие. Не бе трудно да стигне до хипотезата, че оцелели от първото биха могли да са замесени във второто, макар че в онзи отрязък от време във войната американците не бяха присъствали така многочислено в съответния район. Независимо от това с повече усилия и настоятелност Сикюла установи връзката между избиването на американско патрулиращо подразделение от есесовски щурмоваци и съответно последвалата им кончина край Фонфроад. Намери нужните канали в Администрацията на ветерани и други сродни организации, оттам научи имената на оцелелите войници, участвали в операции във въпросната област. Взе куп адреси — лични, на загубили близки войници роднини и прочие. Бе просто въпрос на малко търпение и систематично елиминиране на имена и факти. Разпрати над 1 000 писма с молба за най-обща информация относно военновременни сувенири, търсени предмети, колекции и колекционери. Неголям брой от тях съдържаха конкретно запитване относно изчезналото от Фонфроад съкровище. Имаше два варианта — и да бе сбъркал адреса, пак бе възможно да получи някаква полезна информация. Окажеше ли се прав, тогава пък писмата щяха да послужат самият той да прикрие следите си. Във въпросните писма се предлагаха възнаграждения за информация във връзка с продадени необичайни предмети с отношение към Втората световна война, с особено ударение върху ръкописи, включая материали с непряко отношение към световния конфликт. Писмата бяха внимателно съставени и редактирани и до едно съдържаха уверения за конфиденциалност, тоест, че получената информация ще бъде запазена в най-строга тайна. Реалната примамка бе извадки от тръжния каталог на търговската къща „Стърн“ със снимки на очукана сребърна кутия с гравиран кръст. Е, Сикюла можеше само да се надява, че който е взел кутията, с нея евентуално е запазил и пергамента. И да прояви търпение.