— Какви сте? От полицията ли? — отново запита той. — Ако сте ченгета, покажете си документите.
— Че защо се опасявате дали сме полицаи, г-н Хол? Може би имате нещо наум? Желаете ли да го споделите с нас? Да не сте извършили нещо нередно?
Хол отново се задави в напразен опит да повърне: в съзнанието му пак се връщаше смрадният дъх на Лари.
— Вижте, г-н Хол, налага се да побързаме — продължи Сикюла. — Мисля, че се досещате защо сме тук.
Ах, това тъпо, алчно копеле Лари Крейн! Дори и в смъртта си някак успява да ми навреди, светна в главата на Хол.
— Няма го — рече Хол. — Той го взе и го отнесе.
— Къде?
— Не зная.
— Не ви вярвам.
— Абе, я да ми се разкарате от къщата! Вървете по дяволите! — безсилно викна Хол.
Сикюла се изправи бавно, кимна на госпожица Заан. Този път не излезе, остана в помещението, за да се убеди, че тя достатъчно точно осъзнава спешността на създалата се ситуация. Оказа се, че не й е нужно много време. Старият мъж задрънка в скоропоговорка още в мига, когато съзря приближаващата се към очите му спринцовка с игла, но Заан я заби за всеки случай — да е сигурна, че не лъже. По това време вече Сикюла извръщаше лице, отблъскваха го и писъците, и вонята на повърнато.
Когато тя привърши, хванаха за ръцете полуослепения Хол и го помъкнаха към колата. Отведоха го на същото място, където той лично бе захвърлил трупа на Крейн. Беше в кална яма непосредствено до тресавището, прикрита от гъсталаци трева. Крейн лежеше по гръб във вонящата мътна вода, притиснал сребърната кутия към окървавените си гърди. Там я бе поставил самият Хол заедно с пергамента, от който направо го втрисаше, зарязвайки бездиханния си боен другар да гние вовеки веков. В гнева и шока си бе решил, че в края на краищата защо пък Лари да не си ги отнесе в Отвъдното? На него самия му се повръщаше от тях.
Бяха нужни известни физически упражнения, за да се добере до мъртвеца, но Заан успя да го стори, внимателно измъкна кутията изпод ръцете и я отвори. Парчето пергамент бе вътре сухо, запазено от калната вода в ямата. Кутията бе правена от голям майстор, още в онуй далечно време успял да постигне отлична херметизация, за да не пострада ценното съдържание било от вода, сняг или други стихии.
— Само още едно остана — рече Сикюла на жената. — Вече сме съвсем близо.
Марк Хол по прозвище Автокраля седеше в замърсените си старчески панталони направо върху земята в полуунес, притиснал незрящото си око с длан. Не се възпротиви, когато Заан го улови за ръката и го поведе към самото тресавище. Не рече нищо дори и когато го принуди да падне на колене и натисна главата му във водата. Държа я така, докато го удави. Когато тялото му се отпусна безжизнено, двамата го завлякоха до ямата и го хвърлиха до бившия му другар — заедно в смъртта, както и приживе, макар и с безгласна, тиха омраза помежду им.
Глава петнайсета
Уолтър Коул ми се обади в мига, когато напусках града с колата.
— Имам още новини — рече той. — Съдебна медицина потвърди самоличността на намерените в апартамента на Гарсия останки. Наистина са на Алис. Токсикологичните тестове показват наличие на ДМТ — диметил триптамин — в микроскопична тъканна частица, останала в черепната кухина.
— Не съм чувал за тази субстанция. Какви свойства има?
— Става дума за халюциноген, но с особени качества, респективно симптоми. Причинява параноични усещания, в съзнанието на потърпевшия субект се генерират особени образи — страховити чувства, чудовищни видения. Понякога се явява усещане за пътуване във времето или в други екзистенциални нива. Само слушай какво още, дори по-интересно: в организма на Гарсия има остатъци от същия препарат. Съдебният лекар смята, че са внасяни в организмите посредством намерената в кухнята му храна. Но това все още не е потвърдено от пробите — изчакват крайните им резултати.
Възможно бе да са давали на Алис препарата, за да я направят безволева и склонна към сътрудничество. Така похитителите й са се явявали в ролята на спасители, особено докато е била в абстинентните фази, когато ефектът на лекарството е изветрявал, за да го замести наркотичният глад. Но защо са го прилагали и спрямо Гарсия? Може би за да го контролират по някакъв начин. Или така в него са поддържали състояние на почти постоянен страх. Сигурно и дозата не е била висока, само достатъчна да го държи полузамаян — по този начин при нужда биха могли да манипулират параноичните му изяви.
— И още нещо имам за теб — добави Уолтър. — Оказа се, че сградата в Уилямсбърг има и мазета. Входът към тях е бил скрит зад фалшива стена. Изглежда, сега се изяснява какво е правил Гарсия с костите.