— Обаче без илюстрациите на Ноуълс.
— Той се обезпокоил от противоречията и усложненията, които биха могли да се появят след публикуване на труда. Изглежда и изповедникът му го е заплашвал, че повече няма да получава от него причастие, в случай че сътрудничи за издаването на книгата. Тогава Ноуълс уведомил Лорънс за решението си, а последният ходил в Лондон нарочно да обсъжда нещата на място с художника. Говорили и спорът се разгорещил извънредно много, тогава художникът захвърлил повечето от рисунките си в огъня — едновременно оригинали и коректури. Лорънс успял да сграбчи част от оцелялото и с него побягнал. Честно казано, тези илюстрации не са особено ценни, но аз много харесвам историята за създаването им и затова ги пазя вече много години, макар и да съм имала спорадични предложения за покупка. По свой собствен начин те илюстрират и духа на нашата фирма — да не допуска никога невежеството и страхът да допринасят за унищожаването на онова, което наричаме тайно изкуство. С други думи, неговите произведения да стигнат до онези, които най-добре могат да ги оценят и опазят. А сега, ако обичате, последвайте ме, за да поговорим и за онова, което сте ми донесли.
Тръгнах по стъпките й, минахме през зелената врата, отзад имаше коридор, който водеше към ателиета. В едно от тях заварихме секретарката с червената коса — изследваше състоянието на няколко доста стари на пръв поглед томове в кожена подвързия. В следващото мъж на средна възраст с оредяваща коса работеше напрегнато над голяма картина под светлината на няколко мощни лампи.
— В интересен момент идвате — каза ми Клодия Стърн. — Тъкмо подготвяме поредния търг, чийто централен експонат е свързан със Седлиц, характеристика, която споделя с вашата статуя. Но пък си мисля, че вие вече знаете това, след като сам сте дошли при нас. Мога ли да ви запитам обаче кой ви препоръча да ми донесете тази костна статуя?
— Човек на име Чарлс Недо. Нюйоркски дилър в същата област на изкуството, което нарекохте тайно.
— Зная го г-н Недо. Надарен аматьор. Понякога се натъква на уникати, обаче никога така и не се научи да разграничава между истински ценното и онова, което спокойно можем да оставим настрана и да забравим за него.
— За вас самата той се произнесе с голямо уважение.
— Е, това не ме учудва особено. Честно казано, г-н Паркър, нашата фирма е експертна, тук имаме претенциите да познаваме из основи изкуството, радваме се на упорито създавана вече десетилетие отлична репутация. Преди да се появим ние самите, предметите на тайното изкуство бяха периметър, запазен за улични търговци, разни неуки търгаши, които наричат себе си антиквари и трупат всякакви боклуци в магазините си мазета. Понякога някой от по-реномираните от тях ще попадне на истинска ценност и ще я продаде под името „черен материал“, както понякога го наричат, обаче нито един от тях не е истински специализиран в материята. Къщата „Стърн“ е в това отношение уникална. Истинските познавачи и доставчици рядко пропускат да се консултират с нас, преди да продадат или купят истинско произведение на нашето изкуство. По същия начин много често множество частни лица се отнасят към нас за справки и съвети относно колекции, манускрипти, дори и човешки останки — било официално, било по неофициални канали.
Отведе ме до маса, на която зърнах намерената в апартамента на Гарсия статуя. Беше грижливо закрепена върху въртяща се кръгла поставка. Стърн протегна пръст и запали висока настолна лампа. Блесна ярка светлина, заля костите.
— Е, да се върнем на темата. Предполагам, че г-н Недо ви е казвал нещичко относно източниците на този образ, нали?
— Той, изглежда, смяташе, че това е само копие на нещо друго — затворен някъде през петнайсети век в сребърно покритие демон. Нарече го Черния ангел.