— Виждате онези петънца върху портрета на Дий, нали? Това е добавъчна боя, всъщност с помощта на ултравиолетовата техника лесно маркираме местата, където предишни реставратори са ретуширали или запълвали повредени сектори — продължи Стърн. — Можете да опитате този експеримент в почти всяка голяма световна галерия, неизменно ще откриете същото състояние на нещата при повечето от изложените творби. Консервирането на големите произведения на изкуството е процес постоянен и така е било от много години насам.
Върна се при таблото и отново включи нормалното осветление.
— Знаете ли, г-н Паркър, какво значи спяща картина? Това е наше професионално арго, така наричаме предмети на изкуството, чиято реална стойност не е установена от тръжната фирма и на съответната продажба и, да речем, тя попада в ръцете на купувач, който впоследствие разпознава истинската й ценност. Ето там — картината с бойното поле, тя е от този вид. На нея попаднахме на провинциална разпродажба в Съмърсет, Англия, купихме я за около хиляда долара. Ясно е, че досега не е била реставрирана, независимо от факта, че изглежда в много добро състояние, като, разбира се, изключим нормалния процес на стареене. И все пак в нея има един скрит елемент — намира се в долния десен ъгъл, веднага се забелязва с ултравиолетовата техника. Именно там, където говорихме за ненормално количество пренаслоена боя. В оригиналния й вид някои сектори са били замазани доста грубо, както би могло да се види, с цел прикриване на определени детайли. Разкрихме ги сравнително леко. Но това, което виждате в момента, е втората част или ниво на реставрация. Сега отстъпете, моля ви, малко назад и се опитайте да видите картината с нови очи. По нов начин, така да се каже.
Сега наистина забелязах нещо, което преди не ми бе направило впечатление: нарисуваните в долния десен ъгъл тела на монаси, почти всичките облечени в бяло — обесени, висят страшно от стената на манастир. Под краката им, досущ готова за подпалване клада, са наредени човешки кости. От челото на единия монах стърчи забита стрела. Отпред, на гърдите на всички раса с червено, може би кръв, е белязан двузъбец. Група конници галопира встрани, сякаш току-що напуска мястото на извършеното гнусно дело. Отпред язди висок, окован в черна броня брадат предводител, а в дясното му око бяла резка. От седлата на воините висят човешки глави и части от тела, на челата си конете носят черни рогове, същински шишове.
Макар и черният конник да е лидерът, то вниманието на всеки заинтересован наблюдател би било тутакси привлечено от друга една фигура. Тя върви пеша, край коня на своя командир, в дясната си ръка държи окървавен меч. Това е неимоверно дебел мъж, уродлив, с увиснали тлъсти телеса, гушата му подпухнала, цялата на морави буци, обезформено грозна. Носи ризница от зле съединени кожени, всъщност гьонени плочи, но и те не могат да прикрият огромното му шкембе. Краката му се превиват от огромната тежест на подпухналото тяло отгоре. Устата му е окървавена, хранил се е с мъртва човешка плът. В лявата си ръка издига флаг със символа на двузъбеца.
— Този елемент защо е бил скрит? — запитах аз.
— Той отразява резултата от погрома в манастира на Седлиц — отвърна Стърн и ме изгледа.
— Отначало убийствата на монаси по време на официално примирие били приписани на Ян Жижка и неговите хусити, но за мен тази картина е много по-близо до истината. Тя внушава, че погромът е работа на наемници, действащи непосредствено в следвоенно време, предвождани от тези двамата. По-късно намерени документи, включително и записани разкази на очевидци, на практика подкрепят версията на този художник и неговото претворяване на събитията.
С показалеца на дясната си ръка Стърн показа брадатия конник в черната броня и гротескната фигура до коня му.
— Ето този — рече тя, посочвайки дебелия мъж — е безименен. Никъде не е записано прозвище, прякор или нещо друго. Лидерът е известен само с думата „Предводителят“, но ако разгледаме по-внимателно митовете около Седлиц, ще се досетим, че всъщност той е Асмодей, първият Черен ангел. Според сказанията и апокрифите след прогонването от Небето Асмодей е отбягван и изолиран дори и от събратята си паднали ангели. Понеже носел в очите си Божия лик, останал там запечатан завинаги, бидейки съзрян в последния миг, когато бунтовните ангели били низвергнати. В отчаяние и самота Асмодей се разкъсва на две, за да има дружина в странстванията си по пустия свят и на тази част от себе си той дава името Имодей, а оттук нататък се отнася към него както с брат. С времето скитането им дотяга, тогава те слизат в Бездната, някъде недалеч от самия Седлиц, където заспиват дълбок сън. По-късно хората създават сребърните мини в този район и неволно ги разбуждат, без да знаят за съществуванието им. Светът над тях е разкъсван от войни и те умело се намесват в човешките конфликти, манипулират ги, настройват едната срещу другата страна, използват користолюбиви и алчни хора за свои цели. В един сблъсък с монаха Ердрик Имодей е повален във вана с разтопено сребро, по този начин окован в сребърна статуя и заловен. Асмодей започва да го търси, но монасите го скриват добре, а когато накрая той се добира до манастира им, те тайно изнасят статуята. Асмодей разгромява манастира, избива обитателите му и продължава търсенето. Според легендата за Вярващите то продължава и до ден-днешен. Ето, сега вече и вие знаете тази история, г-н Паркър. Истинската им цел сега е да съберат в едно двете части на падналия ангел или, с други думи, да обединят Черните ангели. Това е разказ за чудодейно апокрифно тайнство. Планирам да увелича продажната цена с още двайсет на сто заради нея. В края на краищата, изглежда, единствено аз ще спечеля от историята на Черните ангели.