У дома се прибрах преди полунощ. Къщата бе тъмна, някак няма. Качих се на горния етаж, намерих Рейчъл заспала. Не я събудих. Тъкмо се канех да надникна при Сам, когато на вратата се появи Джоун, майката на Рейчъл, и поставила пръст на устните си, ми даде знак да слезем долу.
— Ще пийнеш ли чашка кафе? — попита ме в кухнята.
— Добре, едно кафенце няма да е лошо.
Затопли вода, извади смляното кафе от хладилника. Докато го приготвяше, мълчахме и двамата. Усещах, че не ми е работа да започвам с нея какъвто и да е разговор, на каквато и да е тема.
Джоун постави на масата пред мен голяма чаша с ухаещо кафе, своята стисна между двете си длани.
— Снощи имахме проблем — рече тя, без да ме гледа, докато говореше.
— Какъв беше той?
— Някой си се опита да влезе в къщата през прозореца на Сам.
— Крадец ли?
— Не знаем. Полицията, изглежда, така смята, но Рейчъл и аз… е, не сме никак убедени, че е било така.
— Защо?
— Първо не се включиха сензорите за движение. После се оказа, че не са повредени, нито изключени, затова не можем да разберем как са се добрали до къщата, без да заработи алармата. И това, което ще ти кажа, може би звучи налудничаво, но изглежда, че онези са лазили по стената нагоре. Чухме единия да се движи по външната стена точно зад леглото на Рейчъл. Друг имаше на покрива, а когато Рейчъл изтича в детската стая, там тя в самия прозорец зърнала женско лице, обаче с главата надолу. Така поне ми каза. Тогава стреляла в прозореца и…
— Тя какво?
— Аз бях извела Сам от стаята, а Рейчъл натисна паникбутона. Имаше пистолет, стреляла в прозореца и той се пръснал, аз с детето бях в банята. Днеска сложихме нов прозорец.
Все едно нещо ме бодна право в сърцето. Закрих лице с длани, замълчах потресен. Усетих допир по дясната ръка и Джоун я пое в двете свои.
— Нека да ти кажа нещо — кротко заговори тя. — Зная как се получава понякога — все едно Франк и аз сме ти чужди, прекалено сме строги спрямо теб. Зная също, че с Франк сте стигали и до по-остри приказки, че не се погаждате. Но разбери, ние много обичаме Рейчъл и Сам. Знаем, че и ти ги обичаш също, че Рейчъл много държи на теб… тя те обича повече от всеки друг мъж в живота си и това е самата истина. Само че тези чувства към теб й струват ужасно много. В миналото са я излагали на ужасни рискове, а ето и днес също… И я боли, боли я много.
Понечих да отговоря, гласът ми засече. Отпих глътка кафе, опитах пак, не се получи.
— Зная, че Рейчъл ти е разказвала за Къртис — обади се Джоун.
— Да — този път успях да отвърна. — Стори ми се свестен човек.
Джоун се усмихна на оценката.
— Като хлапак беше ужасно буен — продължи тя. — Но когато порасна, вместо да се укроти, стана още по-необуздан. На двайсетина години имаше приятелка на име Джъстин и направо я подлудяваше. Момичето си бе далеч по-кротко от него и макар че Къртис я обожаваше и се грижеше за нея, понякога то се плашеше от действията му. И един ден го остави. А той не можа да разбере защо, налагаше се да седнем двамата и аз да му обяснявам, че младите хора поначало са склонни към щуротии и че това си е в рамките на нормалното. Можеш да полудуваш на млади години, но все пак идва време, когато е нужно да помъдрееш и да се укротиш. Да започнеш да се държиш като възрастен, отговорно. Това не значи цял живот да носиш официален костюм и вратовръзка и да говориш тихо или да не се осмеляваш да поотпуснеш отвреме-навреме, нали? Но в същото време трябва да си научиш урока: човешките отношения си имат цена — дай, за да получиш. Понякога може да се получи да дадеш повече, отколкото сетне да получиш, но това е жертва, каквато всички ние сме правили. Друг път става обратното, съответно си получаваш възнаграждението. Така е в живота. И му казах, значи, че ако той не е готов да направи тази жертва, тоест да вземе и да порасне, значи тогава трябва да се примири със загубата на любимата и да приеме факта, че тя не е за него или по-скоро обратното — той не е за нея. Е, изглежда ме разбра. Отне му известно време, но промяна имаше. В сърцето си беше все същият младеж, разбира се, и буйният нрав така и не го напусна, но съумяваше да го контролира. Така както човек може да обучи кон — да владее голямата му физическа сила и да насочва енергията му. В по-късни години стана полицай и беше добър, съвестен служител. И струва ми се, че след смъртта му светът някак обедня, да не говорим за множеството сърца, които все още скърбят за него.