Помълча и продължи:
— Аз съм си мислила, че никога повече няма да водя подобен разговор с мъж. Признавам също, че обстоятелствата не са същите. Зная, че си преминал през страшни изпитания, мога да си представя донякъде и болката ти. Но нека да ти кажа как аз виждам нещата: длъжен си да избираш между живота, който ти се предлага тук — с жена и дете, може би по-късно официален брак и евентуално още деца, — и този другия живот, който водиш. Ако заради него, не дай Боже, ти се случи нещо, тогава насилието ще отнеме на Рейчъл и втория мъж, когото е обичала така много, и сигурно ще я унищожи. Обаче представи си обратното — че в резултат на твои деяния нещо се случи на Рейчъл или на Сам, или и на двете, тогава всички, които ги обичат, ще бъдат съкрушени жестоко, а от всички тях ти ще страдаш най-страшно. Защото не вярвам, че ще успееш да оцелееш след втора загуба на най-любимите хора. Никой не би успял.
Ти си добър човек. Мисля си, че разбирам какво те движи: опитваш се да намериш справедливост за хора слаби, без закрила, хора унижени и оскърбени, жестоко наранени, дори унищожени. В това има нещо много благородно, но аз не мисля, че благородството е твоят истински мотив. Иначе наистина правиш големи жертви, но те не са точни. Опитваш се да коригираш неща, които са необратими, не можеш ги върна назад. Обвиняваш себе си за това, че си допуснал те да се случат, макар че никога не си имал истинската сила да ги спреш. Според мен дошъл е моментът, когато трябва да престанеш да се самообвиняваш. Да престанеш да се опитваш да променяш миналото. То е, образно казано, вода отвъд моста, твърд факт, който трябва да приемеш, колкото и да ти е трудно. В замяна сега ти е дадена нова надежда. Не я оставяй да ти се изплъзне, не позволявай никому да ти я отнеме.
Джоун се изправи, изсипа остатъка от кафето си в мивката, изплакна чашата и я постави в миялнята.
— Мисля, че Рейчъл и Сам трябва да ни погостуват за известно време — рече тя. — Защото ти се нуждаеш от време да свършиш започнатото този път. И сетне да помислиш сериозно. Виж, не се опитвам да застана между тях и теб. Никой от нашето семейство не го желае. Ако случаят бе такъв, никога нямаше да водя този разговор с теб. Обаче Рейчъл е уплашена и в този миг направо нещастна. И да не забравяме, че все пак е раждала неотдавна с всичките психически и физически аспекти, които носи този факт. Тя има нужда да промени средата за малко време, да бъде с хора, които също обича, а тези хора да бъдат с нея абсолютно постоянно.
— Разбирам — рекох, какво друго можех да направя.
Джоун постави ръка на рамото ми, сетне се наведе и леко ме целуна по челото.
— Дъщеря ми те обича много, аз самата уважавам преценките й повече, отколкото на всеки друг, когото познавам. В теб тя вижда и разпознава нещо. Може би и аз започвам да го виждам. Не забравяй това. Забравиш ли го, всичко е загубено.
Черният ангел върви, облян е от лунна светлина. Край него се нижат туристи, местни хора, магазини, художнически галерии, ресторанти. Мирише на кафе и бензин, далечни камбани известяват смяната на часа. Гледа лицата в тълпата, винаги търси онези, които би могъл да разпознае, очаква да срещне очи, които да се задържат върху му за по-дълго време.
Оставил е Брайтуел в офиса сред сенките и старинните вещи. Върви и в съзнанието си повтаря състоялия се преди малко разговор. Усмихва се далечно, може би и не го осъзнава, а минаващите наоколо влюбени двойки отвръщат на усмивката му с разбиране. Може би преживява спомена за неотдавнашна целувка или прегръдка на раздяла? Но това е тайна, съкровена за Ангела: винаги би могъл да прикрие и най-скверната мисъл зад прекрасни жестове, думи, цветове, защото иначе кой би се наел да го следва?