Като присъствал на сцени на битово насилие полицай навремето бях чувал този тон. Познат ми беше, и то отлично. Майки, вклещили ръце в деца по абсолютно същия начин. Не пускат, наежени, готови да издерат очите на когото и да е, само за да защитят чадата от насилие или друга заплаха. След скарване или сблъсък със съпруг или приятел, въпреки евентуални извинения и съжаления, дори и в присъствието на полицията. Познавах погледа в очите на поставена в такова положение жена. И ето го сега същия в очите на моята жена. Моята. Няма здравей, няма добре дошъл, просто нищо. Подадох й детето без всякакво по-нататъшно възражение.
— Защо трябваше да я будиш? — сопна се тя отново, вече стиснала Сам в прегръдките си, като я галеше и потупваше по гърба. — Едва съм я приспала, часове ми бяха нужни.
С мъка си намерих гласа си.
— Но тя си беше будна. Аз само влязох да я погледна, пристъпих и…
— Няма значение. Ето — резултатът е вече налице.
Обърна ми гръб. Оставих ги и двете, отидох в банята, там се разсъблякох, сетне си взех дълъг душ. Когато свърших, слязох на долния етаж, намерих долнище от анцуг и тениска. Вмъкнах се в моя офис и изтиках Уолтър от канапето. Тази нощ ще спя на него, казвах си отново и отново. Горе бе тихо — Сам бе спряла да плаче, вероятно бе и заспала. По едно време дочух тихите стъпки на Рейчъл по стълбището. Над нощницата беше облякла роба, иначе беше боса. Облегна се на рамката на отворената врата и се загледа в мен. Отначало не можах да кажа нищо, все едно бях загубил дар слово. Опитам ли да говоря, нещо ме сграбчва за гърлото и гласът ми секва. Искаше ми се да я наругая, да й се развикам. Ужасно ми се искаше и да я прегърна. Да й кажа, че съжалявам, че всичко ще се оправи. А тя също да се притисне в мен и да ми рече същите слова. Макар че сигурно и двамата няма да говорим истината.
— Просто бях изморена — рече тя по едно време. — И изненадана, че си се върнал.
Но на мен ми беше нужно повече. Въпреки всичко, казано от Джоун.
— Ти се държа, сякаш смяташе, че ще я изпусна или ще й направя нещо — отвърнах, напрягайки воля да не повишавам глас. — И това не е за пръв път.
— Не, не, няма такова нещо — рече тя и направи няколко крачки към мен. — Зная, че никога не би могъл да направиш каквото и да е…
Сетне протегна ръка към мен, опитваше се да ме докосне по лицето, но за свой срам аз се отдръпнах. Тя се разплака и това ме шокира, чак сърцето ме заболя.
— Не зная какво става… какво е то — издума тя задавено. — Не съм сигурна как точно да го нарека. Каква е причината? Тя не може… теб те нямаше и нещо се появи. Нещо страшно дойде и аз се уплаших. Разбираш ли? Страх ме е… а най-много мразя да ме е страх. Не съм такава, но ето на — ти ме караш да се държа така!
Ето, започна се. Сега вече почти викаше, лицето й се разкриви в гримаса на крайна обида, гняв и мъка.
— Ти ме караш да чувствам нещата по този начин — и за Сам, и за мен самата, и за теб, да — за теб! Измъкваш се, когато най-много имаме нужда от теб тук. Излагаш се на опасности, рискуваш и за какво? За какво те питам?! Заради непознати, за хора, които дори не си срещал! А аз стоя тук сама. Сам също. Това е твоят живот сега — ние сме твоят живот! Ти си баща, ти си моят мъж. Обичам те, ето на, Бог ми е свидетел! Много те обичам, наистина, сигурно те обичам прекалено много и затова страдам… обаче ти не можеш да продължаваш да се държиш по този начин с нас! Трябва да вземеш решение, защото повече не издържам така. Няма да мога да изкарам следващата година по същия начин. И няма да стане, да ти е ясно! Знаеш ли какво направих? Знаеш ли какво ме принуди да направя твоето отсъствие, твоята вечна работа? Изцапала съм си ръцете с кръв! Да, на човешка кръв миришат! Поглеждам от прозореца и виждам къде съм я проляла. Всеки ден гледам онези дървета и преживявам онова, което стана тук. То се връща при мен, в мен. Човек сигурно съм убила, за да си защитя детето, а снощи бях готова отново да го направя! И го сънувам това нещо, знаеш ли? Отнемам му живота там в тресавището… и пет пари не давам, дори съм щастлива. Удрям го отново и отново и ми се иска да го удрям така до безкрая. На парченца ми се иска да го разкъсам, а той да страда безмерно. Всяка секунда да умира пак и пак и да го боли вечно! Виждам кръвта във водата, виждам как потъва и се дави и се радвам, разбираш ли? Зная какво иска да стори и на мен, и на детето ми и няма да му позволя да го направи, майната му! Ненавиждах го това шибано копеле, и теб те мразех, дето ме принуди да сторя онова, дето направих. Дето ме постави на своето място, твоята работа да върша! Мразех те! Виж само на какво съм се превърнала заради теб!