След истеричните нотки гласът й внезапно стихна и тя се свлече на пода. Устата й се отвори широко, сякаш се давеше за въздух, прехапваше устни, а сълзите й струяха по бузите в нестихваща, мъчителна агония.
— Мразех те — повтори тя. — Разбираш ли? Не мога така… не мога да те мразя…
Думите секнаха, сега от устата й излизаха само звуци нечленоразделни, звуци без смисъл. Чух, че Сам се разплака, но не можех да отида при нея. Единственото, което успявах, бе да прегръщам Рейчъл, да й шепна успокоителни думи и да я целувам. Опитвах се да заглуша болката й и накрая завършихме легнали на пода, притиснати един в друг. Беше ме прегърнала през врата, притиснала устни в него. И двамата се опитвахме с все сила да задържим, да запазим онова, което губехме именно поради това, че сме се обвързали един с друг.
Същата нощ спахме заедно. На сутринта тя събра разни неща в две чанти, настани Сам в детското столче на задната седалка в колата на Джоун и се приготви да отпътува. Седях до автомобила, мълчах.
— Пак ще говорим — рекох по едно време.
— Да.
Целунах я по устата. Тя ме прегърна през врата, пръстите й погалиха косата на тила ми. Потрепнаха още няколко секунди там, после тя оттегли ръце, но ароматът на парфюма й остана край мен дори и когато колата бавно се стопи в далечината. Остана при мен и когато дойде дъждът, и когато слънцето угасна и падна мракът, а звездите обсипаха свода небесен, досущ скъпоценни искрици в очите на видяна в мечтите жена, образ далечен, полузабравен.
А в пустия дом полази хлад, настани се и остана, но когато заспивах, един познат глас ми зашепна:
Казвах ли ти, че ще си отиде? Само ние ще бъдем винаги с теб…
Усетих по кожата нежен допир, а парфюмът на Рейчъл отстъпи място на друго — сега миришеше на земя и кръв.
В Ню Йорк младата проститутка на име Елън се събуди в леглото на Джи Мак и усети нечия ръка върху устата си. Опита се да я отблъсне и да се бори, но в следващия миг почувства студеното дуло на пистолет, допрян в бузата й.
— Затваряй очи — заповяда й мъжки глас. — Затваряй очи и мълчи!
Познаваше го отнякъде този глас, сигурна бе в това. Само че откъде? Във всеки случай изпълни нареждането. Ръката остана върху устата й, но дулото се махна. До себе си усети размърдването на Джи Мак, събуждаше се. Болкоуспокояващите го приспиваха и замайваха, затова и мъчно се будеше. Вземаше ги вечер преди лягане, ефектът им минаваше някъде през нощта, тогава се събуждаше и гълташе още.
— К'во става? — прошепна Джи Мак, все още замаян.
Тя чу още няколко произнесени думи, след това и звук като от падането на книга на пода. Нещо мокро обля лицето й. Тогава и ръката се махна от устата й.
— Дръж си очите затворени — нареди същият глас.
Тя остана да лежи със затворени очи, напрегнала мускулите на веждите, докато не се увери, че онзи човек е напуснал апартамента. Когато ги отвори, видя кървава дупка в челото на Джи Мак, а възглавниците бяха подгизнали от кръвта му.
Глава шестнайсета
Без Рейчъл и Сам около мен сякаш в черна дупка попаднах. Не помня добре първите двайсет и четири часа след заминаването им. Спях, хранех се механично и по малко, на телефона не отговарях. По едно време ми хрумна да се напия, но бях потънал в такова самоомерзение, че просто не посмях да направя и тази стъпка. Телефонът звънеше, понякога ми оставяха и съобщения, но не бяха особено важни, а накрая дори престанах да ги изслушвам. Опитвах да гледам телевизия, преглеждах стари вестници, но ми бе трудно да се концентрирам, разпиляваше се вниманието ми. Опитвах се да прогоня мислите за Алис, за Луис и Марта далеч от себе си. Вече не желаех да съм част от тях.
Така часовете се точеха един подир друг мъчително бавно, а в мен се обади една позната, напомняща кървяща язва болка. Лежах свит на кравай на канапето, притиснал колене към гърдите си, от време на време потръпвах спазматично в тон с нападащата и отстъпваща на пресекулки агония. Струваше ми се, че от горния етаж дочувам гласове и стъпки на жена и дете — майка и дъщеря. По едно време събрах сили, станах и отидох да проверя, но нямаше никой. От килера бе паднала кърпа, вратата зееше отворена, виждаше се дъската за гладене. Не помнех дали аз съм я оставил отворена по този начин. Всяка втора минута ме налитаха мисли да се обадя на Рейчъл, но ръката ми така и не се вдигна към телефонната слушалка. Знаех си, че нищо няма да излезе, дори и да го направя. Какво ще й кажа? Какво мога да й обещая, без в себе си да се съмнявам още в същия миг, че ще съумея да изпълня обещанията си?