— Дори и същия модел, само цветът е различен.
— Аре бе! Нередовни ли са тия, к’ви са?
— Не е хубаво да ги наричаш по този начин, Джаки. Правилно е да кажеш например амбициозни, не и нередовни.
— Ами с червените какво ще правим?
— Ако се намесят, и тях ще трябва да настъпим. Защо питаш?
Запитах и веднага загрях, че Джаки сигурно има и алтернативно решение.
— Ами скиваш ли — рече той доволно, — аз съм довел едни приятелчета. Ама ако искаш безшумна работа, тогава не…
— Джаки, ако исках да стане по тихия начин, щях ли да ти се обаждам?
— Е, и аз това си викам.
— Виждам. И кого доведе?
Опита се да мине въпроса метър, но аз го притиснах.
— Хайде, Джаки, казвай: кого си довел?
— Братоците, бе — Фулси — отвърна той с извинителен тон.
Боже мой! Братята Фулси. Типични евтини наемници и побойници. Двама с яки мускули, гръдни кошове като бъчви, отдолу килограми увиснала плът. Прочути скандалджии, избиващи комплекси дребни мутрички и половина. Дори и думата „наемник“ не е напълно подходяща за техния случай, защото ако една ситуация предлага възможности и пространство за здрава саморазправа и як побой, братята Фулси сами биха си предложили услугите, и то безплатно. Тони, по-големият от двамата, държи своеобразен рекорд — беше най-скъпо струвалият на държавата затворник в щата Вашингтон, изчислено на базата на продължителност на престой в пандиза и някои други неща. За последен път бе лежал в края на деветдесетте — период, когато повечето затвори даваха „под наем“ затворници на големите корпорации, за да им движат продажби по телефона и най-различни други услуги. И на Тони му дали бачкане — да върти телефона и предлага услугите на нов интернетски доставчик на име „Фаст Уайър“ — само че на клиенти на конкурентни фирми. С други думи, да ги „навива“ да се откажат от досегашната услуга и да си плащат на новопоявилия се на пазара играч. Ето как Тони провел още първия си телефонен разговор:
Тони (четящ бавно от написан на лист като за идиоти текст): Обаждам се от името на компания „Фаст Уайър“, за да ви…
Клиентът: Нямам нужда от такава услуга.
Тони: Хей, чакай да свърша, бе, човече.
Клиент: Няма нужда, не се интересувам.
Тони: Я слушай, бе, чукундур, ти къв си, а? Тъпанар ли си? Т’ва е супер оферта.
Клиент: Вече казах, няма нужда.
Тони: Ще ми затваряш, а? Направо забрави! Я си ми затворил, я си се гътнал! Значи сметай се мъртъв.
Клиент: Ама вие не можете да ми говорите по този начин!
Тони: Значи не мога, а? Ще ти го начукам аз на теб, знаеш ли къде? Зная те аз кой си, зная къде живееш и като изляза оттук след пет месеца и три дни, ще те издиря и задника ще ти скъсам, чуваш ли? Ще те спукам, значи, а може и друго да ти се случи, нали? Сега приемаш ли лайняната оферта или не?
„Фаст Уайър“ сравнително бързо се отказала от схемата да използва затворници за телефонни предложения, ама все пак не била достатъчно бърза, за да избегне съдебното преследване. Затова Тони струвал на вашингтонските затвори поне 7 милиона долара от провалени договори веднъж след като историята с „Фаст Уайър“ се разчула достатъчно надалеко. А това излязло по около 1,5 милиона месечно за всеки месец до освобождаването му. Сега да добавя, че от цялата фамилия Тони е най-кроткият, иначе като се вземат предвид всички други поведенчески характеристики, пред семейство Фулси монголските орди навремето сигурно са изглеждали смирени, кротки войничета.
— Е, браво на теб. Не можа ли да намериш някой по-откачен, а?
— Можех, ама повече сухо ще струва — напълно сериозно ми отвърна той.
Така или иначе вече връщане нямаше. Казах му, че тръгвам към „Къмбърланд Авеню“ и синьото беемве вероятно ще ме последва, а Джаки да върви по него. Братята Фулси да се заемат с двамата в другата кола, когато намерят за добре.
— Само две минути ми дай — рече Джаки. — Да обясня туй-онуй на братоците, че и без това са друсани. Само да знаеш как се шашнаха, като им казах, че ще се върши детективска работа. Тони рече, че е требвало да му кажем по-отрано, та да не се боцка.
Не се наложи двамата Фулси да правят сложни операции, за да прихванат червеното беемве. Те просто блокираха възможността му да излезе от паркинга на „Шератон“, като се наместиха с камиона си току зад него. Фулси карат правен по поръчка додж четири по четири, а конструкцията му е вдъхновена донякъде от онези автомобили, дето ги има по трилърите за камионите чудовища. И все в него си прекарват, разбира се, когато не малтретират някой и друг нещастник за едно или друго.