— Боже, толкова леко ли се счупи? Тоя човек, изглежда, има крехки кости…
— Братята са ги прибрали в каросерията на камиона — докладва той след малко. — Били ченгета от охранителна агенция в Согъс, работели и на парче. Тони казва, че кървенето им вече спирало.
Ако новините бяха обезпокоили Мърнос, то поне външно не му пролича. Хрумна ми, че може би е доста по-добър в работата си от другите двама, но някой си му е възложил сложна работа за прекалено късо време и с недостатъчни или неточни ресурси. Реших, че сега е удобно време да погъделичкам професионалната му гордост.
— Не сте много печен в тези дела, г-н Мърнос — рекох. — Май в „Дрезден Ентърпрайзис“ ще трябва да поработите повече върху професионализма.
— Хей, че ние дори не знаем к’во бачкат в „Дрезден Ентърпрайзис“ — ухили се веднага Джаки. — Може и пилци да охраняват, а?
Мърнос изпусна въздух през зъбите. Беше леко почервенял.
— Такааа — проточих думата аз. — Сега ще поговорим ли като хора на чашка кафе, за да ми кажете за какво става дума или предпочитате да ви отведем да се срещнете с другарите си? Както подочух, те ще имат нужда някой да ги откара у дома, а може би и от малко лекарска помощ. Ще се наложи да ви оставя при господата, които в момента се занимават с тях, но то ще бъде най-много за ден или два, докато сам си направя справките за фирмата, където работите. Това ще означава вероятно и посещение до самата „Дрезден Ентърпрайзис“, може би ще отведа там и някои други хора. Не вярвам да се отрази добре на професионалната ви репутация.
Мърнос се замисли. Отдалеч си личеше, че възможностите му не са кой знае колко много.
— Струва ми се, че приказката за кафето не е лоша — рече той накрая.
— Виждаш ли? — подхвърлих на Джаки. — Не било толкова трудно.
— Ти с хора да работиш умееш — изчетка ме Джаки. — Дори и един тупаник не се наложи, майка му мечка.
Погледна ме, изглеждаше леко разочарован.
Оказа се, че всъщност Мърнос бил упълномощен да разговаря с мен, дори да ми направи предложение. Обаче предпочел първо да се ослуша, да ме поогледа отстрани, докато си изясни някои аспекти на нещата. Сетне призна, че практически е събрал доста обширна информация за моя милост, без дори да излиза от кабинета си, дори се досетил, че и Матисън ще ми се обади. И ако се стигне до най-лошото — както бе станало, — тогава щял да види как действам, когато съм притиснат до стената или ядосан.
— Те, моите колеги, не са наранени, нали? Беше спомената думата „кървят“, затова питам? — подхвърли той несигурно.
Седяхме на маса в „Биг Скай“. Тук ухаше приятно — на прясно изпечени кифлички и сладкиши. Зад тезгяха дрънчеше метал. Хлапаците от персонала чистеха тавите, приготвяха прясно кафе.
Погледнах Джаки виновно. Ядеше втория си щрудел и се хилеше.
— За съжаление навярно наистина кървят — рекох аз.
— Ония хора, дето са се погрижили за тях, не придирят много-много, знаете — рече Джаки. — Пък и един от вашите взел та издрънкал нещо много лошо за камиона им, а те много си го обичат.
Благодарен бях на Джаки за помощта, но бе време да го разкарам. Затова го изпратих при братята — да вземе мерки никого повече да не бият. Той кимна с глава, купи торбичка кифли и потегли.
— Интересни приятели имате — рече Мърнос, след като Джаки излезе.
— Повярвайте ми, дори и понятие си нямате за едни други, те са далеч, далеч по-забавни — подхвърлих аз. — Та значи, ако имате да ми казвате нещо, то сега му е времето.
Мърнос отпи от кафето и заговори.
— Работя за г-н Джоаким Стъклър. Той е главният шеф на „Дрезден Ентърпрайзис“ — бизнесмен, занимава се със софтуерни и мултимедийни продукти.
— Значи е богат?
— О, да. Мисля, че това е точна преценка.
— Е, щом като е богат, защо наема евтина работна ръка?
— Моя беше грешката. Трябваха ми помощници, а с тези двамата съм работил и преди. Не съм очаквал, че ще се стигне до силови неща и бой. Още по-малко съм допускал, че ще ме заклещят натясно, ще ми вземат оръжието, а сетне същият човек ще ме покани на кафе с кифли и разговор.
— Е, ето ви един интересен ден.
— Да, вярно. Г-н Стъклър е също и колекционер. Има достатъчно средства, за да си угажда на вкусовете.
— И какво колекционира?
— Изкуство, антики. Култово изкуство, онова, което наричат скрито.
Аха. Ясно накъде бие.
— Например сребърни кутийки от петнайсети век, а?
Мърнос сви рамене.
— Той знае, че вие сте човекът, стигнал до човешките останки в онзи апартамент. И е на мнение, че вашият случай може да доведе и до други интересни за него предмети. Затова би искал да се срещне с вас, за да обсъдите възможностите най-подробно и на четири очи, така да се каже. Надява се, ако, разбира се, сте свободен, да му отделите няколко часа от времето си. Естествено, от само себе си се разбира, че ще ви заплати за безпокойството и отделеното време.