— О, да, напълно естествено. Само че сега не съм в настроение да пътувам до Бостън.
Мърнос отново сви рамене.
— Вие търсехте една жена — рече той с напълно делови тон. — Господин Стъклър би могъл да ви даде информация относно хората, отговорни за изчезването й.
Огледах се, хвърлих едно око към хлапаците които чистеха посудата и си тананикаха нещо. Ужасно ми се прииска да му тресна един в шестицата на този Мърнос. И да го бия, докато си каже всичко, което знае. Той прочете това желание в очите ми.
— Повярвайте ми, г-н Паркър, много ограничена е информацията ми по цялата тази история. Но така или иначе зная със сигурност, че г-н Стъклър няма нищо общо с онова, което се е случило с жената. Той просто научил, че вие сте убили Омеро Гарсия, а в неговия апартамент бяха намерени човешки останки. Знае още и за разкритата в мазето на същата сграда крипта. От негово име проучих няколко неща и разбрах, че вие се интересувате за жената и обстоятелствата около изчезването й. Значи той с удоволствие е готов да сподели мисли по същите тези въпроси с вас.
— А в замяна какво ще иска?
— Първо, вероятно бихте могли да попълните някои празнини в собствената му информация. Но дори и да не сте в състояние да го направите, той пак с охота би разговарял с вас и споделил онова, което смята, че може да ви интересува. Няма какво да загубите, г-н Паркър. И в двата случая печелите.
Мърнос разбираше, че ще се хвана на въдицата, така или иначе избор нямах. В същото време бе достатъчно възпитан да не покаже злорадство. Съгласих се да се срещна с него и работодателя му през следващите два дни. Мърнос потвърди съгласието ми в телефонен разговор с някой си от помощниците на Стъклър или поне така го разиграха. Сетне Мърнос помоли за разрешение да си тръгне.
Възпитан човек, рекох си наум, а в същия миг загрях, че това е деликатен начин да си поиска пистолета обратно. Изпратих го до колата му, изпразних пачката, захвърлих патроните в един канал и му го върнах.
— Друг пистолет трябва да си вземете — рекох. — Този едва ли ще ви върши работа, особено в глезенен кобур.
Дясната му ръка подскочи към мен и за част от секундата срещу ми зейна дулото на смит и уесън, пистолет и половина, дето има една дума. И това ако не беше изненада, здраве му кажи.
— Имам си друг пистолет — съобщи ми той. — Изглежда не само аз наемам евтина работна ръка.
Задържа оръжието насочено в лицето ми малко повече от нужното, колкото да ми натрие носа, сетне патлакът изчезна обратно в гънките на ръкава. Усмихна ми се, качи се на колата и си замина.
Прав беше Мърнос. Дръвник си беше Джаки Гарнър, ама не баш толкова, колкото човека, дето го бе наел да му върши работа.
Потеглих обратно към Скарбъро, първо обаче се отбих в книжарницата. Продавачката ми се зарадва много, сетне усмивката й леко помръкна, щом разбра, че няма да си купувам от предложените сребърни ангелчета, нито от стикерите за задно стъкло, на които пише „Ангелът ми хранител казва, че сте прекалено близо!“ За сметка на това пък й направих оборот с два тома апокрифи.
— О, от тези продаваме много напоследък — осведоми ме тя. — Днес повечето хора смятат, че католическата църква крие разни неща, крила ги е от вярващите вече години наред.
— И какво толкова има за криене? — запитах аз, без да се усетя.
— И аз не зная — отвърна тя, говорейки бавно като за дете идиотче. — То си е скрито. А като размисли човек…
Оставих я да размишлява и си тръгнах. В колата седнах, разлистих първия том, само че там нямаше кой знае каква полезна за мен информация. Вторият том се оказа по-интересен — съдържаше целия текст на „Книгата на Енох“. Имената на падналите ангели се намираха в глава седма, а версията беше от онези, за които бе споменала Клодия Стърн — Асмодей бе един от тях. Бързо прехвърлих останалата част на книгата, силно алегорична по същество, като изключим началното описание с прогонването на ангелите и падането им. Според Енох тяхното наказание не предвиждало смърт, нито прошка — когато и да е — за прегрешенията им. Тогава падналите се заели да учат земните синове да правят мечове и щитове, дали им първите познания по астрономия и движението на звездите и „затова светът се променил… така започнало и унищожението на човеците…“. Имаше известни подробности за александрийския богослов Ориген, анатемосан заради тезата му, че падналите са онези, в които „божествената любов угаснала“, а по-късно те „били скрити в противни тела, подобни на нашите, и били наречени хора…“.