В съзнанието ми се върна онази картина в ателието на Стърн — фигурата на Предводителя, окървавения двузъбец върху расата на монасите и онази грозна фигура — болезнено затлъстялата, уродлива форма, крачеща край коня на лидера, окървавена, демонски ликуваща в сластта на убийства и разрушение.
Купих си сандвич от „Амато“ край магистралата и преди да тръгна на изток и към дома, спрях на бензиностанция да заредя. Пред съседната помпа, където бе спряло силно зацапано черно пежо, стояха двама с пътна карта и нещо обсъждаха по нея. Единият бе брадат, възпълен, другият по-млад и строен. Брадатият носеше сив, видимо ръчно плетен пуловер, на врата му забелязах типичната бяла якичка, свещеник беше. Не ми обърнаха внимание, може би затова не им предложих и помощ.
Вече приближавах къщата, когато зърнах спряла пред нея кола. Не бе запушила входната алея съвсем, но за да вляза, така или иначе трябваше да я заобикалям и за целта да намаля скоростта значително. Върху капака на двигателя отпред се бе опрял мъж, от тежестта му предницата с бронята почти допираше земята. Бе по-висок от мен поне с петнайсетина сантиметра, масивен и тлъст, тялото му като гигантско яйце с огромна буца тлъстини на корема, увиснал над слабините му, чак допиращ бедрата. Краката му — съвсем къси, затова и ръцете му изглеждаха значително по-дълги, китките — подпухнали и месести, оттам надолу дланите с пръстите обаче бяха фини и деликатни. Получаваше се впечатление за крайно непохватна сглобка на телесни части от различни източници. Сякаш млад, неопитен доктор Франкенщайн е работил наслуки с останки от варварско клане. Обувките му бяха черни, обикновени, краката в тях — малки спрямо телесата. Носеше преправяни кафеникави панталони с вътрешен подгъв, непрофесионални шевове и дупчици тук-там. Нагоре се разширяваха във формата на голямо „V“, но поради гигантското шкембе не се закопчаваха, така си и стояха — разкопчани — под надиплената и издута над тлъстините бяла риза. Тя пък бе затворена на врата и това подчертаваше подпухналите буци по крещящо виолетовата шия — цвят, характеризиращ типичното потъмняване на човешки труп, когато кръвта се събира в крайниците. Бе си наметнал манто от камилска вълна, под него не личеше да има сако. Копчета на връхната дреха почти нямаше, вероятно бяха изпопадали след поредица несполучливи опити да бъде закопчавано. Главата му стоеше права върху врата с нагънатите тлъстини, буци и няколко гуши, черепът бе объл, брадичката — малка, леко издадена напред. Глава с тяло, все едно обърнато наопаки ластовиче яйце върху друг гигантски щраусов негов събрат. По принцип лицевите му черти би трябвало да се губят в мазнини и гънки, досущ зле нарисувана карикатура на тлъсто човешко същество, но не беше така. Лицето бе отлично очертано и правилно, грозотата започва вече някъде от горната част на шията, очите — по-скоро сиви, но и зелени, бръчки около тях няма, взорът студен, зениците тъмни, сякаш виждат едноцветно. Дълги клепки, фин, тесен нос, леко разширени ноздри. Малка, почти женствена уста, устните извити, подсказващи чувственост. Неголеми уши, обаче с подчертано едри месести части. Беше си подстригвал косата почти нула номер, но личеше, че е черна, виждаше се и V-образната й чупка над челото.
Удивителна бе приликата със скверното създание на картината от тръжната оферта на Стърн. Този тип тук бе може би по-затлъстял, а чертите му — някак по-износени, но иначе имах чувството, че онази демонична фигура с окървавената уста е слязла от платното, за да придобие ново измерение в нашия свят днес.
Мустанга спрях недалеч от него, но отзад, предпочетох да не заставам редом с колата му. Излязох от колата, а той дори и не помръдна. Ръцете му си останаха скръстени на гърдите, отчасти опрени на започващото от високо шкембе.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — запитах аз.
Той се замисли върху въпроса.
— Може би — рече след малко.
Отблизо очите му ми се видяха воднисти. Гледаха ме като от упор, не мърдаха, не мигаха. Почувствах странно усещане, че го познавам, изключая самата картина. Това чувство бе някак лично, не зная как точно да го опиша. Представете си, че неочаквано чувате песен по радиото, тя ви е някак позната, може би от далечното детство, дето се вика, едва си я спомняте и все пак…