Вие знаете, че според легендата статуята е заровена във въпросната крипта под описана на картата църква. Това е търсил Щюклер, същото нещо се опитват днес да направят и Вярващите. Неотдавнашни събития говорят за известен напредък от тяхна страна. Един от фрагментите е намерен по-рано тази година в Седлиц в Чешката република, обаче по-късно отново изчезнал — преди още да е бил достатъчно проучен. Разполагаме с информация, че от бруклински адрес е бил откраднат друг от фрагментите, и то преди няколко седмици.
— Къщата на г-н Уинстън Алън, нали?
— Да, знаем как сте се намесили в тази афера. Търсели сте онази жена, а тя заедно с друга своя колежка са били в същия дом по време на убийствата. Сетне и двете стават обект на преследване, защото търсачите вярват, че изчезналият фрагмент е взет от проститутките.
— Така да е. Това прави два фрагмента, без да смятаме онзи от Фонфроад.
— Знаем още неща. От векове насам липсват три части — едната се е намирала в Бохемия, другата — в Италия, третата — в Англия. Съдържанието на италианския фрагмент е добре известно отдавна. Другите два обаче вероятно са попаднали в нечистоплътни ръце. Вчера ни бе съобщено, че евентуално изчезналият във Фонфроад е бил засечен в Джорджия. В тресавище са били намерени труповете на двама американци, ветерани от Втората световна война.
Причината за смъртта им е неизвестна, но пък научихме друго: и двамата са оцелели след сражения с есесовци в околностите на Фонфроад и, изглежда, става дума за същия есесовски отряд, по-късно избит в манастирския двор.
— Стъклър ли е отговорен за смъртта на тези двама ветерани?
— Възможно е да е така. Обаче не се вписва в неговия почерк и методи на действие. Убедени сме, че той разполага най-малкото с един фрагмент, може би и повече, при това има отлична мотивация да търси и останалите.
Позамислих се върху Мърнос и неговите хора. Не, не ми се връзваха в контекста на убитите в Джорджия стари ветерани. И Мърнос лично не бе този тип.
— Стъклър от Вярващите ли е?
— Твърда информация в този смисъл няма. Обаче те умеят да се прикриват достатъчно добре, така че подобна възможност не можем да изключим стопроцентово. Напълно е възможно да е един от тях, но има и друга вероятност: да е ренегат, да е напуснал тяхното „братство“ и да се опитва да намери статуята сам.
— Значи по принцип и той може да е сред търсачите на картата?
— Един от фрагментите ще бъде представен на търг тази седмица в бостънска фирма на името на собственицата Клодия Стърн. Не е от най-известните тръжни компании, но смятаме, че този път става дума за намерената в Седлиц част. За съжаление не можем да го докажем. И пергаментът, и сребърната кутия изчезват от тамошната църква скоро след намирането им, при това преди още да са били изследвани и документирани, както се полага в такива случаи. Проверихме възможностите да направим необходимите правни стъпки, за да спрем търга и евентуалната продажба, поне докато със сигурност се установи източникът на намиране. Доказателства, че частта е взета от Седлиц, нямаме, нито пък Цистерцианският орден може да предяви претенции за собственост. Опасяваме се, че скоро и шестте фрагмента ще изплават и ще станат публично достояние. Тогава ще започне опасна надпревара кой пръв да се добере до статуята.
Стоях на прага, докато си тръгваха. Вечерта падаше тъжна, мрачна, тиха. Не бях научил много, а се бях надявал да ми кажат повече неща. Но и те не научиха много от мен. Играехме си на котка и мишка, дебнехме се взаимно, обикаляхме в кръг един около друг, не желаейки да споделим информацията си. Не им казах нищо за Сикюла, затова пък говорих с Ейнджъл и Луис да хвърлят едно око на кантората му, след като се приберат в Ню Йорк. Намерят ли нещо интересно, веднага да ми се обадят, така се бяхме разбрали.