— Може би сте разбрали, че аз наистина не бях съвсем откровен по някои въпроси — започна Рийд след първата глътка бира. — Моят млад колега настоя, че сме длъжни да ви разясним рисковете, на които се подлагате и, още по-точно, какво е искал да каже Брайтуел с думата намерен. Аз все пак ще потвърдя своето лично убеждение, което изразих и преди това: тези хора — Вярващите — са жертва на илюзии, а желаят и други да споделят тези им заблуди. Те имат правото да си вярват, но вие не сте длъжен да се подвеждате по разни небивалици. В същото време длъжен съм да призная, че тяхната вяра все пак може да бъде опасна за вас.
Тя е свързана с апокрифите и падналите ангели. Господ Бог прогонва бунтовниците от небето, а в падането си те горят. Изпраща ги в Ада, но някои от тях предпочитат да бродят по току-що родената земя, движени от пламтяща омраза срещу Всевишния, а по-късно и срещу все по-бързо множащите се човеци. Те бързо налучкват онова, което в същото време смятат за слабост в Божите творения: Господ е дал на човека свободна воля, следователно той е еднакво податлив и на Добро, и на Зло. Затова бунтът и войната срещу Бога продължава и на земята, водена с помощта на човеците и посредством тях. В известен смисъл и в духа на съвременната терминология, можем да я наречем партизанска война.
Обаче не всички ангели са обърнали гръб на Бога. Според Енох един се е покаял и вярва, че може да получи опрощение. Тогава другите го подгонват в опит да го заловят, но той се скрива сред човеците. Спасението, което търси, така и не го спохожда, но той продължава да вярва, че може да получи изкупление посредством делата си — опитвайки се да поправи сторени в миналото злини. И затова не губи вярата си. Прегрешенията му са големи, значи и наказанието му би трябвало да бъде съответстващо. Той е готов да изстрада онова, което ще му бъде присъдено като наказание в надежда за окончателна прошка и спасение. Ето, сам виждате: нашите приятели — Вярващите — продължават да преследват същия този паднал ангел, вярвайки, че той е сред хората. Продължават също да го мразят почти толкова, колкото мразят и Бога.
Намерен.
— И искат да го унищожат ли?
— Според техните догми не може да бъде унищожен. Убият ли го, той отново ще изчезне. Ще се скита, ще намери нова форма и преследването му ще започне отново.
— Тогава какви са възможностите им?
— Да го покварят, да го докарат до такова отчаяние, че отново да стане един от тях. Или друго: могат да го затворят завинаги, да го изолират някъде сам и да го оставят да вехне и чезне, постепенно да губи себе си, без да има дори и надеждата за някогашна смърт, респективно освобождение. Така той ще живее във вечността на един постепенен, бавен упадък на духа. Отчайваща мисъл, ако не друго.
— Но нека ви кажа и друго — намеси се Бартек. — Бог е всеопрощаващ и милостив. В това аз изцяло вярвам, вярва и Мартин, в същото вярва и този ангел, поне според Енох. Бог би опростил дори и Юда Искариотски, ако той бе помолил за прошка. Юда не е прокълнат заради предателството на Исуса. Той е прокълнат заради отчаянието си, заради отхвърлянето на възможността да получи прошка за прегрешението си.
— Лично аз винаги съм смятал, че Юда има прекалено лоша съдба — продължи Рийд. — Христос умира, за да ни спаси, и множество хора играят особена роля в пътя му към Кръста. Би могло да се спори, че ролята на Юда в този процес е предопределена и още нещо: в крайна сметка от кой смъртен бихме могли да очакваме да понесе бремето на Божи убиец без отчаяние? Човек би могъл да помисли също, че едва ли е имало много голямо пространство за избор и маневриране в големия Божи план относно Юда.
Аз си отпивах от поръчаната безалкохолна бира. Нямаше особен вкус, ама мога ли да виня самата бира за това?
— Значи, иначе казано, те ме смятат за същия онзи ангел, дето са го търсили векове наред, така ли? — подхвърлих и отпих поредна, още по-безвкусна глътка.
— Да — потвърди Рийд. — Енох е доволно алегоричен в писанията си, както вероятно сам сте се уверили досега. Обаче има достатъчно места в труда му, където алегорията избледнява и нещата се казват почти едно към едно, нали? При Енох Създателят е искал разкаяният ангел да символизира надеждата за опрощение и изкупление — същата, каквато всеки от нас трябва да носи в себе си. Всеки, дори и онзи, който е съгрешавал по най-тежкия начин. Вярващите са предпочели да тълкуват тази теза буквално и във ваше лице смятат, че са открили, тоест намерили загубения си разкаян събрат. И все пак не са съвсем сигурни. Ето затова Брайтуел се опита да се приближи до вас максимално.