— Почти е като онази, която видях при Стърн — рекох им аз. — Тази е по-малка, тук център са групата конници, докато в другата те са само отделен елемент, но приликата е удивителна.
— Платното представя бойни действия в околността на Седлиц, днес той е в Чешката република — обясни ми Бартек. — Знаем със сигурност, че именно там е бил сблъсъкът между Имодей и монаха Ердрик. Години минали, докато в ордена спорели къде да държат статуята. Знаели, че е много опасно да продължават да я пазят в манастира на Седлиц, решили да я преместят и скрият на по-сигурно място. Картата била направена, фрагментите раздадени на неколцина от най-уважаваните игумени, а всеки от тях споделил тайната само с по един свещенослужител от своето обкръжение. Единствено игуменът на Седлиц знаел къде са разпратени кутиите и след като те пристигнали на местоназначенията си, той издал заповед за прехвърляне на статуята в ново скривалище.
За жалост преместването й съвпаднало с нападение — от страна на тези, които са изобразени на картината. В крайна сметка игуменът успял да изпълни задачата си и статуята била успешно скрита, но информацията за местонахождението на скривалището била изгубена, тъй като той бил убит. Както казах вече, единствено той е знаел кои са шестте манастира, съхранили по един фрагмент от картата, а техните игумени се заклели да пазят тайната под угрозата от отлъчване от Църквата и вечно проклятие.
— Значи статуята си остава изгубена, при положение, разбира се, че изобщо е съществувала, така ли? — запитах аз.
— Кутиите съществуват — рече Рийд. — Знаем го със сигурност, както знаем, че всяка една съдържа част от карта. Вярно е, че има и друга възможност: това да е хитроумна лъжа, да речем, някаква шега от страна на Седлицкия игумен. Но дори и шега да е, пак е факт, че той е убит заради нея. А след него по същия повод са избити още прекалено много други хора.
— Но защо не ги оставите да си я търсят? — запитах аз. — Съществува ли, да си я вземат. Ако ли не, просто времето са си изгубили.
— Статуята съществува — натърти Рийд. — Това го вярвам абсолютно. Аз оспорвам не съществуванието й, а самата й природа. Тя е нещо като магнит с огромна привлекателна сила за злото и то се отразява в нея, вместо да се крие във вътрешността й. Това има дълбоко духовен смисъл, както може би разбирате.
А всички тези неща тук — той посочи с жест на ръката снимките, — са просто инцидентни потвърждения. Честно казано, нямам добро обяснение за постоянното присъствие на въпросния Брайтуел или някой, който удивително много прилича на него, във всички тези така отдалечени във времето образи. Освен да речем, че той е потомък на стар род, а лицата по снимките са негови предци. Какъвто и да е случаят, Вярващите убиват вече векове наред и според нас е дошло време на тази тяхна практика да бъде сложен край. Напоследък стават все по-небрежни, може би защото обстоятелствата форсират действията им. Сега за пръв път им се струва може би, че са неимоверно близо до финала на делото — събирането на всички фрагменти заедно. Ако внимаваме в движенията и игрите им, ще сме в състояние да ги разпознаем, съответно да вземем мерки и да ги спрем.
— Какви по-точно мерки имате предвид?
— Говоря за доказателства и улики, които ги свързват с престъпления. Ще ги предадем на властите официално и те ще бъдат дадени под съд.
— Ами ако не намерите такива доказателства?
— Тогава ще разкрием кои са те пред най-широката общественост. Това ще бъде достатъчно. Други ще направят онова, което ние не сме в състояние да извършим.
— Тоест други с по-лека ръка, които ще ги избият, а?