Изведнъж осъзнах, че се самонавивам и неочаквано съм развил в себе си дълбока неприязън към Стъклър, без дори да съм го опознал достатъчно.
— Благодарен съм ви, че пожертвахте време да ме посетите… — продължаваше да ломоти той.
Нямаше и следа от акцент, било той немски или какъвто и да е друг. Тонът бе напълно неутрален, изцяло в хармония с баланса на имидж, грижливо култивиран да не издава нищо относно произхода и истинската природа на човека зад него.
— Без да ви обиждам — прекъснах го аз, — но дойдох тук, защото вашият служител намекна, че може би имате за мен някаква информация. Иначе чая мога да си го пия и у дома.
Въпреки нарочната обида Стъклър запази добрата си воля и поне външно продължи да излъчва добро настроение, сякаш му харесва антипатията на един гост, а недодяланите му закачки го забавляват.
— О, да, разбира се, разбира се. Мисля си, че може би пък наистина съм в състояние да ви помогна. Преди да започнем този разговор обаче, ще ви моля да ми разкажете за смъртта на онзи г-н Гарсия, в която, както научавам, вие сте изиграли значителна роля. Много съм любопитен, знаете. И бих ви помолил да ми разкажете за онова, което видяхте в апартамента му.
Не се усещах напълно накъде води цялата тази работа, обаче вече знаех, че Стъклър е майстор в пазарлъците. Може би от майка си бе научил този занаят, а сетне го бе усъвършенствал в хода на бизнеса. С други думи, принципът е: дай, за да получиш, или преди да му разкажа нещо, което го интересува, той няма да ми каже нищо.
— Видях костна скулптура, свещници от човешки останки, подобна на тях недовършена работа и една персонификация на мексиканско култово божество или Санта Муерте, направено най-вече от женски череп.
Изглежда, Санта Муерте не го заинтересува особено. Обаче другите неща му направиха впечатление — накара ме най-подробно да му ги описвам, разпитваше ме за най-дребни подробности от конструкцията и изпълнението. По едно време махна с ръка към Мърнос, той стана от стола в съседство и донесе една книга. Беше неголямо томче, подвързано в черно, а на гърба на подвързията с червени букви бе изписано „Memento Mori“. На корицата отпред бе изобразен предмет, сякаш взет от работилницата на Гарсия: закрепен върху леко извита кост череп, където костта се подава като бял език изпод нащърбената челюст, от която липсват пет или шест предни зъба. Тази комбинация пък бе поставена върху колона от пет или шест подобни извити кости.
Стъклър веднага забеляза, че се загледах.
— О, това е човешки сакрум — обясни ми той с готовност. — Разбира се по петте свързани прешлена.
Взе книгата и бързо прелисти може би петдесет или шейсет страници текст, който бе на няколко езика, включително немски и английски. Така стигна до поредица фотографии. Тук спря и ми подаде томчето.
— Моля ви, погледнете снимките и ми кажете дали нещо ви се струва познато?
Прегледах ги. До една бяха черно-бели с леко кафеникав оттенък. На първата имаше особена църква с три камбанарии, подредени в триъгълник. Беше заобиколена с оголели есенни дървета, а видимо старата й каменна ограда бе разделена на равни интервали с колони, на чиито върхове бяха изваяни черепи. Останалите снимки без една показваха различни аранжименти на кости, предимно увенчани с черепи, под извити в арки тавани: големи пирамиди и кръстове, вериги, свещници и полилеи. Последната отново показваше църквата, този път снимана отзад и на силна дневна светлина. Сега по оградните стени се виеше плътна мрежа бръшлян, а едноцветието на снимковата текстура създаваше впечатлението или може би илюзията, че по нея са се налепили рояци насекоми, все едно полепнали като на пити мед пчели.
— Къде е тази църква? — попитах аз.
Отново ми хрумна вече неведнъж посещавала ме мисъл — в снимките имаше нещо противно и то бе именно в свеждането на някога живели човешки същества до обикновени църковни декорации.
— Първо вие ми отговорете на въпроса докрай — опъна се Стъклър и размаха пръст към мен.
Първата ми реакция бе да хвана и да го пречупя. Не беше проблем, но погледнах към Мърнос. Нямах нужда от телепатия, за да ми стане ясно от погледа му, че на множество хора, може би и на него самия, неведнъж им бе хрумвала идеята да сритат Джоаким Стъклър здраво.