Направих се, че не виждам пръста и посочих една от малките фотографии. На нея се виждаше конструиран във формата на котва предмет от човешки кости, поставен в ниша в напукана стена. Седем човешки раменни кости образуват звездообразна фигура с череп в центъра; тази фигура се държи заедно от части от раменни и гръдни кости, иначе е окачена на вертикална колона от още раменни кости, завършваща от двата си края в полукръгове от прешлени и двойка черепи.
— Нещо подобно имаше в апартамента на Гарсия — казах му аз.
— Е, него ли показвахте на г-н Недо?
На това не отговорих. Стъклър изсумтя нетърпеливо.
— Хайде, хайде, г-н Паркър. Както вече ви казах, за вас самия и за вашата работа знам прекалено много. Зная, че и с Недо сте се консултирали. То е съвсем логично, закономерно бих казал, именно при него да отидете. В края на краищата той е всепризнат експерт в тази област. И е още, нека добавя, и Вярващ. Е, в негова защита нека все пак изтъкна — бивш Вярващ, за да бъда максимално точен. От известно време е обърнал гръб на основната група, така да се каже, макар и… макар и да подозирам, че е запазил вярата си в някои от най-тайните й догми.
Това за мен беше новина. Ако бе вярно, разбира се. Истината ли говореше Стъклър или не? Ако бе първото, то Недо бе съумял да запази връзката си с Вярващите отлично прикрита. Обаче този факт повдигаше поредица въпроси относно лоялността му. Рийд и Бартек твърдяха, че са говорили с него много пъти, следователно можех да допусна, че те са наясно относно миналото му. Основното, което ме вълнуваше в този миг обаче, бе: Недо ли е съобщил на Брайтуел за мен?
— Какво знаете за Вярващите? — не се стърпях аз.
— Че са тайно общество, че са добре организирани. Че вярват в съществуването на ангелоподобни или демонични същества. Че търсят един предмет — същия, който и аз търся.
— Черния ангел.
За пръв път от пристигането ми Стъклър наистина изглеждаше впечатлен. За малко да се изчервя от скромна гордост.
— Да, Черния ангел, въпреки че моето желание да го притежавам е доста по-различно от тяхното. Моят баща си загуби живота, докато го търсеше. Може би познавате миналото на семейството ми? Разбира се, че го познавате. Вие не сте човек, който пропуска да се въоръжи с нужната информация, преди да се срещне с непознат. Да, баща ми беше член на СС, беше и на Аненербе - отделът на окултните специалисти на СС райхсфюрера Химлер. Те се занимаваха с мистика, теософия, магьосничество — повече от тези неща са дивотии, разбира се, но Черният ангел е нещо по-друго, той е истински. Поне можем да кажем със сигурност, че е съществувала сребърна статуя на същество в процес на метаморфоза от човешка в демонска същност. Такъв предмет би бил гордост за всяка колекция, независимо от стойността му, за нея изобщо не говоря. Химлер обаче, както и повечето Вярващи, е бил на мнение, че Ангелът сам по себе си представлява нещо много повече от обикновена статуя. Знаел е историческата теза за създаването на статуята, а тя е притежавала особена привлекателна сила за него. Наредил е да се търсят фрагментите от картата, където е било белязано местонахождението й и именно по тази причина баща ми и неговият екип са били изпратени в манастира при Фонфроад. Това всъщност става след като на Химлер му докладват, че според някои източници там трябва да е една от кутиите с част от картата. В Аненербе са работили ерудирани изследователи, някои от тях с огромни научни познания, хора, способни да проследят и най-неясни исторически следи. Задачата била много опасна, както вероятно сам се досещате, трябвало да действат под носа на съюзническите сили. Фактически тези обстоятелства довели до смъртта на баща ми. По същото време изчезва и кутията и досега не съм успял да я намеря въпреки огромните ми усилия.
Посочи книгата в ръката ми и добави:
— В отговор на предишния ви въпрос — това на снимката е Седлиц. Там се е появил Черният ангел. Затова Гарсия е работил върху костната му скулптура: било му е поръчано да създаде и по-малко копие на Седлицката костница — място, достойно да съхранява Черния ангел, докато бъдат разгадани истинските му тайни. А може би вие намирате нещо странно във всичко това?
Погледнах го, очите му горяха с особена светлина. Стъклър бе фанатик, да не кажа по-силна дума, също както Брайтуел и останалите Вярващи. Финото му лустро на човек софистициран, интелигентен бързо падаше и това бе само в моя полза. Защото Стъклър не можеше да си държи устата затворена по темата, която до маниакалност го бе обсебила. Реших да се възползвам — той просто не можеше да се въздържа.