— Че защо сте толкова сигурен в съществуването й?
— Защото съм виждал копия — отвърна той. — И вие сте виждали… в известен смисъл, разбира се.
Замисли се и изведнъж се изправи с думите:
— Последвайте ме, моля.
Мърнос отвори уста да възрази, но Стъклър го спря с вдигната ръка.
— Не се безпокой, Алексис. Всичко отива към естественото си заключение.
Тръгнах след Стъклър, пресякохме къщата по дължина, спряхме пред врата под главното церемониално стълбище. Домакинът я отключи, надолу водеше стълбище, вероятно към мазетата на дома или може би подземни крипти. Стъпалата бяха широки, стените облицовани с дялани камъни, луксът бе намерил място дори и тук. Минахме през обширно помещение с извънредно богата колекция от вина, може би поне хиляда бутилки имаше тук. Бяха грижливо подредени на стелажи с етикети, на стената висеше модерен термостат за контрол на температурата. Пресякохме това помещение, стигнахме до друга врата в зидана от едри камъни стена, този път метална, с клавиатурна ключалка и очен скенер. Здраво си бе барикадирал съкровищата Стъклър. Това дебело няколко пръста приспособление го отвори Мърнос, сетне отстъпи встрани, за да пропусне шефа си и мен.
Влязохме в квадратно помещение с каменни стени, доста висок таван. По стените висяха големи остъклени шкафове, имаше и ниши. Тук може би се намираше най-ценното от тайната колекция: три големи икони, златните обкови по тях мътно лъщяха, идеално запазени, имаше и няколко златни потира, гравирани кръстове. Видях още и картини, миниатюри — скулптури на мъжки фигури, може би на римски и старогръцки божества.
В помещението обаче със странна сила доминираше огромна черна статуя, вероятно поне два метра и половина на височина, построена изцяло от човешки кости. Наистина вече бях виждал нещо подобно като скулптурен опит — но в значително по-малък мащаб и незавършено. Намереното в апартамента на Гарсия.
Да, Черният ангел беше. Внушително по размери скелетно крило, разперено от едната му страна, съставките му предимно леко закривени лъчеви кости, ръцете — от бедрени кости и пищяли, за да се получи мащабът, големият крак — умело аранжиран от вещо съединени кости, анатомичните подробности докарани до съвършенство. Главата бе направена от черепни фрагменти, видимо множество краниуми са били използвани за целта — парчетата грижливо обработени и наставяни като в пъзел, сетне слепвани, за да оформят цялото. Ребра и отделни прешлени оформяха рога на главата, той се извиваше напред и надолу, почти допирайки ключицата. Това произведение бе поставено на гранитен пиедестал и това още повече засилваше внушителността му, завършващите със закривени нокти пръсти на краката хищно сграбчили ръбатия камък. За миг ме осени ужасно усещане — страх и отвращение. Онези снимки от Седлиц ме бяха поразтресли, но в тях все пак имаше някаква религиозна целенасоченост, те навяваха мисли за преходността, потока на времето и човешката тленност. А тук стоеше, по-точно се извисяваше нещо чудовищно, без истинска стойност — просто останки, съставни части на бивши човешки същества, сведени до материал с цел създаване на образ на Злото. Едно тъмно, безусловно зло.
— Изключително, не мислите ли? — възкликна Стъклър.
Опитах се да си представя колко ли пъти бе стоял тук, занемял от възхита пред тази фигура. Може би стотици и все пак благоговението в гласа му бе впечатляващо.
— И така може да се каже — отвърнах аз. — Откъде е?
— Баща ми го е намерил в Моримондския манастир в Ломбардия. По време на същата задача — търсенето на следи относно фрагмента от Фонфроад. Той е бил и първият знак, че баща ми е близо до картата. За съжаление има известни повреди, може би ги виждате?
Стъклър посочи няколко напукани кости, грубо поправена дупка в гръбначния стълб, липсващи части от пръстите.
— Според баща ми това творение е било пренесено от Седлиц, може би немного време след като са били разпратени отделните фрагменти от картата. Вероятно е изминало дълъг път до Италия, престоявайки и на други места. Направено е с цел да се отклонява вниманието от оригинала. Баща ми наредил да го скрият, за целта имало определени тайни места и никой от подчинените му не смеел да поставя под въпрос заповедите му по тези дела. Определил го е като специален подарък за райхсфюрера, но сетне загинал, така и не му останало време да го предаде на Химлер. За сметка на това след войната попада в ръцете на майка ми, заедно с други събирани от баща ми предмети.
— Но толкова ли е било трудно да се направи такава фигура? Вероятно всеки умел скулптор би могъл… — подхвърлих аз.