По-рано „При Наташа“ се намираше на „Къмбърланд Авеню“, недалеч от „При Бинтлиф“, а неотдавнашното му преместване на старото пристанище бе едно от сравнително малкото нови събития в нашия град, които изцяло одобрявах. Бяха ми споменавали, че новата му обстановка и подреждане са далеч по-уютни, при това и храната била значително подобрена, което не бе малко постижение, като ви кажа, че там поначало си готвеха отлично. Когато пристигнах, Фил седеше на маса недалеч от дългата тапицирана скамейка край стената по цялата дължина на главната ресторантска зала. Както обичайно, така и днес Айзъксън изглеждаше същият спретнат и елегантен фин човек, все едно изваден от популярна дефиниция за британски университетски дон — дребен, ерудиран мъж с умни очи и бяла брадичка, сако от туид и светли панталони, педантично завързана червена папийонка и бяла риза. Иначе по професия бе юрист, но това ни най-малко не го отдалечаваше от същността на истински преподавател. Партньор беше в портландска фирма с офиси на „Къмбърланд“, а в същото време пописваше и статии на тема изкуство в „Портланд Прес Хералд“. Аз проблем с този вестник никога не съм имал и все пак ми беше чудно, че критик с високо качество като Айзъксън се крие или по-точно губи в страниците му. Фил обичаше да твърди, че във вестника просто са забравили, че той им сътрудничи, а за мен не бе трудно да си представя как някоя сутрин дежурният по новини редактор разгръща изданието и удивено пита:
— Хей, ама ние сме имали художествен критик, а?
Бяхме се запознали на изложба в галерията на Джун Фицпатрик на „Парк“. Джун бе изложила доста оригинална работа на местна художничка на име Сара Крисп. Сара създаваше произведения с удивителна красота, използваше най-вече флора и фауна, взети от живата природа неща — листа, цветя, змийска кожа, птиче перо — подреждайки ги в геометрични фигури и форми. Хрумна ми, че подходът й трябва да има нещо общо с вселенския ред в природата и го казах на глас. Фил се съгласи с мен по принцип и изнесе цяло слово по темата. Речникът му е далеч по-богат от моя, а що се отнася до света на изкуството, е и по-напред. В крайна сметка си купих една от картините на Сара — представляваше кръстовидна форма от птичи яйца върху восък, на червен фон от пресичащи се кръгове.
— Е, браво, браво — рече Фил, когато пристъпвах към масата. — Тъкмо вече мислех, че си намерил по-интересна алтернатива за прекарване на вечерта.
— Опитах се, повярвай ми — отвърнах с усмивка. — Обаче се оказа, че всички интересни хора са вече ангажирани.
В същия миг пристигна келнерката, донесе чаша калифорнийско вино. Помолих я да донесе цялата бутилка, сетне поръчах комплект ориенталски мезета. Разговорихме се за местните клюки, изчаквайки храната да дойде, той ми изтърси и цял куп съвети какво изкуство мога да си купя в Портланд, особено ако спечеля от щатската лотария. Ресторантът постепенно се пълнеше, оглеждах се дискретно. Изчаках, докато седналите на съседните маси се увлякоха в разговор с компаньоните си, чак тогава захванах моята си тема.
— Кажи сега какво би могъл да ми кажеш относно Клодия Стърн и клиентите й? — попитах, докато Фил с удоволствие дояждаше последната скарида от блюдото.
Фил деликатно потри уста със салфетката и отмести чинията.
— Аз нейните търгове в Бостън обичайно не ги отразявам в моята рубрика. Първо да ти кажа, че не ми се иска да развалям апетита или настроението на читателите, описвайки предметите, които понякога се появяват на тях. Второ, не съм убеден, че си заслужават като тема, след като Стърн си подбира клиентите и ги допуска само след като им е дала покани, тоест има някаква особена селективност. Трето, ти по какъв повод се интересуваш точно от нея и нещата, които предлага? Може би във връзка с някой случай?
— Нещо такова. Но можеш да добавиш, че е налице и малко персонален елемент, така да се каже.
Фил се понамести в стола, поглади брадичката си.
— Хм, добре, чакай сега да видя. Фирмата не е стара. Основана е преди десетина години, специализира в изкуство, което бихме могли да наречем езотерично. Да, езотерично. Клодия Стърн е завършила Харвард, има научна степен по антропология. В същото време й сътрудничат кръг експерти, които тя консултира по един или друг повод с цел доказване автентичността на даден предмет. И още нещо важно по принцип — областта на интересите й е едновременно доста широка, но и специализирана. Говоря за манускрипти, човешки останки, най-вече кости, употребени в изпълнения, които някои хора наричат изкуство, още и най-различни книжки, хайде да не ги наричам „еднодневки“, обичайно свързани с библейските апокрифи. За такива има пазар, знаеш.