Но Брайтуел си има планове относно предателя. О, да. Ще намери отдалечено, студено, тъмно място. Тюрма с вериги по стените, там ще го окове, ще го наблюдава ежедневно през дупка в зазидания вход как час по час запада, крее и си отива. Но всъщност това никога няма да стане, дори и в безкрая, иначе ще минават ден след ден, година подир година, век след век, а онзи ще виси на ръба на бездънната пропаст на смъртта и все пак никога няма да получи такава свобода.
Дори да е сгрешил в преценката си относно истинската му природа — а Брайтуел рядко греши, дори и в най-несъщественото, — пак ще го подложи на бавна, продължителна, агонизираща смърт. Защото онзи се е осмелил да застане на пътя на просветлението им, на безкрайния им поход към търсеното и възвръщането на загубеното така отдавна.
Приготовленията им са в ход. Утре ще разберат онова, което им трябва. Нищо повече не е нужно в момента. Затова си е позволил известен каприз. В късна доба попада на младеж в тъмните ъгълчета на парка, привлича го с измамни обещания за преходни неща — пари, вещи, удоволствия. И, разбира се, след немного време ръцете му са вече дълбоко в младежкото тяло, разкъсват плът, органи, съдират вени. Бавно насочват, ръководят финия механизъм, какъвто е едно човешко тяло, към онзи апогей, който му е така нужен, особено сега. Една бавна градация, в чиято кулминация телата им ще се слеят, устни в устни, а той ще изпита онази върховна наслада, в която нов глас ще се присъедини към големия хор души в него.
Глава двайсета
Мартин Рийд ми се обади достатъчно рано на следната сутрин. Дочувайки името му, Ейнджъл ядовито зададе въпроса дали този човек не е в съюз с онези, срещу които е призван да работи. Защото, както се изрази, само свързана с нечестивия личност може да буди хората в шест сутринта.
— Ще ходите ли на днешното събитие? — попита ме Рийд направо.
— Поне се надявам. А вие?
Изръмжа нещо, сетне добави:
— Прекалено съм известен, за да мина незабелязан в подобна компания. Във всеки случай вчера имах неприятен разговор с нашата обща позната госпожица Стърн. Изтъкнах отново, че съм подчертано недоволен от решимостта й да си направи разпродажбата въпреки съществуващите съмнения относно начина, по който е придобита кутията и фиктивната й собственост. Някои членове на нашата общност ще бъдат там, разбира се, но няма да съм аз.
Не беше за пръв път да ме спохождат съмнения относно начина, по който Рийд пристъпваше към евентуалната продажба на Седлицкия фрагмент. Сякаш католическата църква — огромна световна институция — няма адвокати и сила, особено пък в САЩ, още повече в светлината на нашумелите скандали около Масачузетската архиепископска епархия, когато цял свят се убеди какво може тя. Само да решат където трябва, че има нужда да бъде спряна тръжната процедура, и във фирмата на Клодия Стърн ще се изтресат най-малкото два вагона мазни юристи в суперкостюми и бляскави обувки, ще извадят папките с документите и край на цялата история. Да не говоря, че има и други начини.
— Между другото — продължи Рийд, — съобщиха ми, че сте задавали въпроси за нас.
Естествено, след срещата с него и Бартек бях поразпитвал тук и там. Известно време ми отне да намеря човек, готов да даде гаранции, че и двамата са свети хора, отци с духовни санове, ръкоположени в църква и прочие. Обаче в крайна сметка тяхната благонадеждност ми бе потвърдена, и то посредством абатството „Сейнт Джоузеф“ в Спенсър, Мазачузетс, където двамата бяха отседнали като гости. Оказа се, че Рийд е свещенослужител в „Сан Бернардо алле Терме“ в Рим, там развеждал гостуващи свещеници и монахини и ги запознавал с битието на свети Бернард. Светията пък бе тясно свързан с разпространяването на ордена, бе медитирал в ключови за тази цел места като Норика, Субиако и Монте Касино. Бартек бил свещеник в нов манастир на име „Новидворската Света Богородица“ в Чешката република, всъщност първият, чийто строеж започва след падането на комунизма в Източна Европа и все още продължава. Беше служил и в общината на абатство Сет Фон във Франция, където избягал в началото на 90-те години на двайсети век, за да се спаси от преследване на религиозна почва в родината си. В същото време бе работил продължително и в САЩ, главно в абатство Дженесий в щата Ню Йорк. Помнех от по-рано, че Сет Фон е същото място, където богохулно се бе подвизавал така трудно откриваемият агент на ФБР Босуърт.