Един часа наближаваше, хората започнаха да заемат местата си. До този момент не бях зърнал нито Стъклър, нито Мърнос, обаче на маса до подиума на водещия търга бяха настанени осем жени — те вече държаха телефонна слушалка на ухо и всяка говореше с някого.
— Не очаквай сериозните наддавания за подчертано езотеричните предмети да дойдат от тази публика тук — обърна се към мен Фил. — Търсачите на такива неща ще си направят заявките анонимно. Просто не искат имената ми да стават известни на широката публика. Някои го правят заради стойността на купените предмети, повечето — заради това, че техните интереси са обект на нападки и недоразбиране.
— С думи прости, хората ги смятат за нередовни, нали?
— Ами да.
— Но те са си такива!
— Може и така да се каже.
— Е, добре тогава. Щом дотук сме на едно мнение…
В себе си бях убеден, че Стъклър си има представител в залата, който ще наблюдава развитието на търга. Нямаше начин германецът да се самоизолира от развитието на нещата. Като него щеше да има и други, сто на сто. Някои може би щяха да използват услугите на жените с телефоните, други вероятно си имаха тайни пълномощници тук. И въпреки думите на Фил може би наддавания щяха да дойдат и от тези около и пред мен. Някъде в тълпата трябваше да има и от онези, дето се наричат Вярващи. Бях предупредил Фил за това, макар и да не вярвах, че за него има някаква опасност.
Клодия Стърн се появи от странична врата. Съпровождаше я възрастен мъж с черен костюм и посипана с пърхот яка на сакото. Тя застана зад катедрата на подиума, а той зае място зад съседната висока маса, върху която го очакваше отворен дебел дневник. В него щяха да бъдат записвани подробностите на търга с успелите в наддаването и обявените цени. Госпожица Стърн почука по металния обръч на катедрата с тръжното чукче, призовавайки публиката към тишина. Сетне изрече няколко уводни слова, сред които и „Добре дошли!“. Имаше и кратка процедура с обяснения за начина на плащане и отнасяне на покупката, сетне бе обявено началото на търга. Първо бе обявено известно ми с интересната си репутация произведение. Бе екземпляр на „Книгата на Енох“ в превод на Ричард Лоурънс от 1821 г., който предлагаха заедно с Байроновата драматична мистерия в стихове „Небе и земя“, издание от същата година. Както и очаквах, имаше известно наддаване с неголяма конкуренция, книгите купи анонимно лице по телефона. Фон Кайзерсберговата Malleus maleficarum отиде в дребна възрастна женица в черно със строго и сериозно лице, която видимо остана доволна от покупката.
— Довечера на вещерското сборище ще се радват — пошегува се Фил.
— Опознавай врага — ухилих се и аз.
— Точно така — кимна Фил, само че вече напълно сериозен.
Минаха пет-шест предмета още, никой от тях не предизвика нито голям интерес, нито високи наддавания. Неочаквано от страничната врата се появи мъжага, досущ близнак на горилата на входа в началото. Беше с бели ръкавици, носеше поднос, а на него сребърна кутия с гравиран отгоре й кръст. Кутията бе почти идентична с онези, които видях в мазето на Стъклър, само че изглеждаше в малко по-добро състояние. И това стана съвсем ясно, когато изображението й се появи уголемено на дисплея край подиума и Стърн. Мекият метал бе почти ненаранен, нямаше големи драскотини, само няколко вдлъбнатини.
— Ето ни в интересен момент на нашия търг — обади се Стърн. — Ред идва на онова, което, вярвам, ще бъде най-примамливият предмет за мнозина от вас тук. Пакет номер 20 — кутия от петнайсети век, сребро от Бохемия от същия период, гравиран кръст, съдържанието е част от пергамент. Онези от вас, които обявиха особен интерес към него предварително, получиха широка възможност да изследват частичка от пергамента с цел независима експертна оценка за възрастта и автентичността му. В настоящия момент в тон с нашия правилник възражения или въпроси повече не се приемат, включването му на продажбата е окончателно.
Случаен посетител би се удивил на обстоятелствеността и целия сложен протокол, още повече като се има предвид краткото и вяло описание на предлагания пореден пакет. Но в залата вече се чувстваше напрежение, сякаш надвисваше конфликт, въздухът бе определено наелектризиран. Настъпи мълчание, тук-таме се чу приглушен шепот, жените с телефоните в ръце замръзнаха в очакване.
— Откривам наддаването на база пет хиляди долара — обяви Стърн.
Никой не се обади. Тя се усмихна любезно.