— Убедена съм, че в нашата зала има достатъчен интерес към пакета. Има и достатъчно средства, нали? Добре, нека започнем от по-ниско. Кой ще ми даде две хиляди долара?
Сатанистът с дългите нокти вдигна табелката. И се започна. Темпото нарастваше за секунди, наддаването вървеше бързо нагоре, стъпката бе пет стотака. Петте хиляди останаха далеч назад, скочихме на десет, сетне на петнайсет. На ниво около двайсет и нещо бона обаче в залата притихнаха и Стърн обърна лице към жените с телефоните. Там играеха с друга мяра и цената отиде на петдесет бона, сетне на седемдесет и пет, не след дълго задмина и стотарката. Не, не спря, а продължи да скача, задмина две стотарки, на двеста и трийсет хиляди долара и нещо настъпи известно затишие.
— Какво чувам? — любезничеше Стърн. — Кой ще ми даде повече?
В залата мълчаха.
— Дами и господа, стоим на двеста трийсет и пет хиляди долара.
Изчака мъничко, отново почука с чукчето. Направи задължителните предупреждения — първи, втори, трети път, сетне тържествено обяви:
— Продадено за двеста трийсет и пет хиляди долара.
И ето, тишината се разчупи, публиката зашумя, хората се насочиха към изхода — практически главната работа този следобед бе приключена. Очевидно на същото мнение, Стърн подаде чукчето на една от асистентките. Търгът продължи, но интересът и въодушевлението бяха вече далеч по-слаби. Стърн размени няколко думи с младата жена, която бе поела последното наддаване по телефона, сетне закрачи към вратата на своя офис. Фил се изправи, след него и аз, готови да тръгваме, а в същия момент тя погледна към нас и присви очи с известно недоумение, като че се опитва да си спомни къде ли ме е виждала по-рано. Сетне отмести очи, видя Фил и му кимна, а той й се усмихна.
— Дамата те харесва — рекох му аз.
— Аха, имам го аз този белобрад чар, дето обезоръжава жените — отвърна ми той с все същата усмивка.
— А може би причината е, че не виждат в теб заплаха.
— Значи именно това ме прави още по-опасен.
— Богат ти е вътрешният живот, Фил. Това е същото, казано по най-възпитан начин.
Слизахме по стълбата, когато Стърн се появи от друга врата на долната площадка. Там спря и ни изчака.
— Радвам се да те видя отново, Филипе — рече тя.
Поднесе бледата си буза към него за целувка, на мен протегна ръка.
— Здравейте, г-н Паркър. Не знаех, че са ви включили в списъка. Интересно как е станало? Опасявах се, че присъствието ви на търга би смутило клиентите. Като разберат за професията ви, искам да кажа.
— Дойдох ей така, просто да хвърлям по едно око на Фил. Да не вземе да се поддаде на общата възбуда и да се увлече. Току-виж дори се хванал да наддава за някой череп.
Покани ни в кабинета си на по едно питие, както се изрази. Последвахме я през врата, на която пишеше „Вход за външни лица забранен!“. Озовахме се в уютно помещение с елегантни канапета и кожена мека мебел. На поставени край стената шкафове бяха изложени каталози от минали и предстоящи търгове, на красива чаена масичка имаше още от тях, разположени ветрилообразно. Стърн отвори вратите на вграден в стената, отлично зареден бар, покани ни с жест да си изберем. Взех малка безалкохолна бира „Бекс“, колкото да не бъда неучтив. Фил си пожела чаша червено вино.
— Знаете ли, г-н Паркър, всъщност изненадващо е, че не се включихте в търга — обади се тя. — В крайна сметка именно вие дойдохте при мен с онази интересна костна скулптура.
— Не съм колекционер, госпожице Стърн.
— Естествено, че не сте. По-скоро, изглежда, сте склонен да съдите колекционерите, и то най-сурово, както си личи от съдбата на покойния г-н Гарсия. Нещо ново за него да сте разкрили?
— Туй-онуй.
— Е, няма ли да ми разкажете?
Гледаше ме с бегло превъзходство, увенчано с крива усмивчица, като че предварително знае какво бих могъл да й кажа за Гарсия.
— Има нещичко — рекох с чувство. — Например събираше си видеозаписи на мъртви и умиращи жени. И доколкото аз съм наясно, той е главното действащо лице в създаването на това изкуство.
По лицето й пробяга сянка, усмивката помръкна, в очите й се мярна нещо.
— При това смятате, че присъствието му в Ню Йорк е било свързано с днешния търг на Седлицката кутия, нали? — подхвърли тя. — Иначе защо ще сте тук?
— Искам да зная кой я купи — рекох направо.
— Охо, мнозина биха желали да научат същото.
В следващия миг пренасочи тактическите мерници и пусна целия си чар в посока Фил. Само че и той беше фалшив, както и усмивките и другите преструвки. Струваше ми се, че бе недоволна от присъствието му, още повече я дразнеше, че не бе дошъл сам. Сигурен бях, че и Фил усеща това — прекалено фино чувствителен човек беше.