— Всичко това, разбира се, е казано неофициално. Не е за публикуване, нали?
— Не съм тук в качеството си на журналист — обади се той.
— Знаеш, че си добре дошъл по всяко време, Фил. В каквото и качество си избереш да ни посетиш — отвърна тя, но може би нарочно го каза по такъв начин, че си звучеше като лъжа. — Просто ситуацията е такава, че е нужна дискретност. Наложителна дори, бих добавила.
Сетне отпи от чашата си. По външната страна се плъзна тъничка струйка вино, мъничко капна на брадичката й, но тя, изглежда, не усети. Сега се обърна към мен.
— Тази продажба бе много деликатна, г-н Паркър. Стойността на пакета е, образно казано, право пропорционална на нивото секретност, което целях да постигна относно същността му. Ако съдържанието на фрагмента бе оповестено преди продажбата — например ако бях разрешила на потенциалните клиенти да изследват целия пергамент, а не само частичка от него, — то бъдете сигурни, че продажната му цена щеше да бъде много пъти по-ниска от постигнатата днес. Мнозинството присъстващи в залата на днешния ден са само търсачи на антики и любопитни древни предмети в надежда да попаднат на нещо, свързано с недобре познат окултен мит. А клиентите с реални пари всъщност бяха достатъчно далеч от залата. Вижте един факт: шестима от тях си направиха труда да внесат немалки суми като депозит в нашите сметки, само за да имат правото да изследват частица от пергамента. Самите те, както вече казах, отсъстваха от търга. Но на никой от тях не съм разрешавала да се запознае дори и с един-единствен от символите или рисунките на него.
— Като изключим вас самата.
— Вижте, аз действително го разгледах, както и двама души от моя екип, но той — напълно честно го казвам — си остана безсмислен за мен. Дори и да бях в състояние да разчета някои елементи, пак биха ми били нужни и другите фрагменти, за да разполагам с целия контекст, нали? Давахме си сметка, че е възможно някой от клиентите вече да разполага с всички останали части или поне с някои от тях и разглеждайки нашата, да направи определени заключения. Именно затова бяхме загрижени и взехме необходимите мерки. Това е.
— Наясно ли сте с произхода на същия този фрагмент, който наричате „нашия“? — запитах, гледайки я право в очите. — Защото, както научих, той определено е съмнителен.
— Имате предвид факта, че някои хора го приемат за откраднат от Седлиц, нали? Обаче няма никакви доказателства, че става въпрос за една и съща кутия. Получихме предмета посредством доверен и изключително надежден европейски източник. Смятаме, че е автентичен, на същото мнение бяха и онези, които участваха в същинската разпродажба днес.
— Значи ще продължавате да държите в тайна името на печелившия клиент?
— И то по най-добрия възможен начин. Този тип информация обичайно изтича отнякъде, обаче нашите намерения са да не допуснем клиентът ни да стане обект на натиск или попълзновения от страна на безскрупулни хора. Именно на това се гради и добрата ни репутация — дискретност, запазване на анонимността на клиентите, особено като се има предвид естеството на предметите, с които най-често боравим тук.
— Значи в същото време сте наясно, че купувачът може да е подложен на истински риск?
— О, но има и друга възможност, дори възможности — например трети лица да попаднат в рискова ситуация от страна на купувача — рече тя.
Сега вече ме гледаше много внимателно.
— Значи купувачът може би е Вярващ? За това ли намеквате?
Стърн се изсмя, разкривайки леко жълтеещи зъби.
— Нищо определено не намеквам, г-н Паркър. Просто ви демонстрирам, че логическите възможности са много по-широки от вашето стеснено мислене. Не можем да правим само едно-единствено заключение, нали? Със сигурност мога да ви кажа следното: ще съм много по-спокойна веднъж след като кутията напусне моята фирма. За щастие не е достатъчно голяма, така че може да бъде предадена на купувача, без да се привлича ненужно внимание. И ще го направим по най-бързия и най-точния начин.
— А какво да кажем за вас самата, госпожице Стърн? — продължих да я притискам. — Вие как мислите — не сте ли изложена на риск? След като сте видяла всичко?
Още веднъж отпи от чашата с вино, сетне се изправи. Станахме и ние с Фил. Личеше, че слага край на аудиенцията, ако изобщо можеше да се нарече така.
— Аз в тази професия съм от доста дълго време — бавно рече тя. — Истината да си кажа — по време на сделките съм виждала доста необичайни неща и предмети. В същата връзка съм се запознавала и имала работа с не по-малко чудновати хора. Нито един от тях обаче не ме е заплашвал. Никога до този момент. И тепърва никога няма да ми се случи. Защото съм отлично защитена.