— Каква комисионна взема тръжната фирма? — с любопитство запита Ейнджъл.
— Според Фил поне петнайсет процента от продажната цена.
Ейнджъл подсвирна, впечатлен.
— Охо, не е лошо. Онази мадама не ти ли каза кой е купувачът?
— Тц. И кой е продавачът или източникът също не благоволи да ми съобщи. Рийд е на мнение, че кутията е открадната от Седлиц просто часове след като местните хора са разкрили взлома в църквата. Сетне е стигнала до Бостън чрез поредица посредници. Има и друга възможност — че последният купувач е била фирмата на Стърн и в такъв случай самата тя днес направи немалък удар. Иначе Стъклър ми изглежда напълно възможна кандидатура за финален клиент. Никак няма да се учудя, ако фрагментът е вече на път към него, дори може и да е стигнал. Направо е фиксиран на темата, разполага с предостатъчно пари да си угажда на маниите. Сам ми каза, че е готов да плати тавана — каквото му поискат. При дадените обстоятелства двеста трийсет и пет бона може би са му се видели направо евтино.
— Какво очакваш да стане сега?
— Стъклър ще си получи покупката, ще съпоставя и комбинира фрагментите, с които вече разполага, опитвайки се да нарисува цялата картина, за да закове Ангела. Струва ми се, че той самият не е от Вярващите. Затова те вероятно ще се свържат с него. Възможно е да му направят предложение, да поискат информацията. Той естествено ще им откаже, може да се опита и някаква друга сделка да сключи с тях, например да ги разкара от главата си. Това няма да мине, налице е и възможността те да опитат силовия подход. Домът му обаче е добре подсигурен, като крепост е, там има и хора. Струва ми се, че Мърнос е добър професионалист и пак ще ви кажа следното: имам усещането, че Стъклър и Мърнос подценяват хората, с които си имат работа.
— Значи ще се наложи да изчакаме, за да видим как ще се развие ситуацията — почеса се по главата Ейнджъл.
— Най-вероятно зле за Стъклър — рекох аз.
В същия миг се обади ядно и Луис:
— Мамка й и вратовръзка. Май ще я хвърлям…
Брайтуел седи полулегнал на кресло. Очите му са затворени, пръстите на ръцете му се свиват и отпускат ритмично, сякаш ги движи единствено силата на пулсиращата в тялото му кръв. Рядко спи, обаче отлично знае, че тези мигове на спокойствие и тишина възстановяват енергията му. В известен смисъл понякога и сънува. Сънищата му приличат на стари ленти, които той прожектира отново, съживявайки древна история, отколешни битки и врагове в бран. В тях напоследък все по-често се връща в Седлиц и към смъртта на Предводителя.
Ето ги, отиват към Прага, но попадат на отряд хусити и се завързва сражение. Случайна стрела поразява Предводителя. И докато останалите разгромяват нападателя, Брайтуел — самият той ранен — пълзи по полесражението към него. Оглежда падналото възнак тяло, обагрената в алено трева под него, отмята влажната коса от очите на своя лидер, излага на показ бялото петно в окото му. То постоянно променя формата си в периферията, остава едно и също само в средата. Погледнеш ли го, все едно в слънцето заничаш. В омразата си мнозина са се отделили от Предводителя, други отбягват да го гледат, трети се страхуват, то им напомня за всичко онова, което завинаги са загубили. Не и Брайтуел обаче. Той никога не се е отдръпвал, не е избягвал да надникне в белотата, отдаде ли му се подобна възможност. Така подхранва ненавистното в себе си, укрепва решимостта да действа срещу всичко Свято.
В същия миг Предводителят се опитва да поеме дъх, а когато с огромно усилие проговаря, измежду устните му бликва кръв. Брайтуел усеща началото на разделението: духът напира да напусне гостоприемника, готов да поеме безбрежния път в мрака между световете.
— Ще запомня всичко — шепне Брайтуел, обещавайки бъдещето. — Няма да престана да търся. Мен няма да ме убият! Ще дойде време да се срещнем отново. Ще бъда твоя памет. Ще ти припомня кой си…
Предводителят тръпне в предсмъртна агония, тялото му се гърчи, разтреперва се ситно. Брайтуел сграбчва дясната му ръка, навежда глава към устните на умиращия, допира своите в кръв и жлъчка и в същия миг усеща полъха на преминаващия дух. Брайтуел се изправя, освобождава ръката му. Статуята я няма, изпуснали са я, но той е научил за картата на игумена от млад монах на име Карел Брабе. Изтръгнал е сведението с помощта на жестоки мъки. Знае, че сребърните кутии са на път към тайни скривалища, а душата на Карел Брабе е вече в затвора, скрит в Брайтуеловата несъща същност.