Много и различни са формите му. Те са така разнообразни, както и хората, които го вършат, градацията му е почти безкрайна. Убеден съм обаче, че то наистина черпи сила от един и същи могъщ, бездънен източник. Че има същества, чиито воля и действие се подхранват от същия извор, и то от далечни времена в миналото, което никой от нас не може дори и да си представи.
— Става дума за една книга, част от библейските апокрифи — рекох аз, без да зная откъде точно да започна. — Зная я отдавна, сега внимателно прочетох някои нейни части. Там се говори за тленността на ангелите, но в смисъл, че е възможно те да придобиват именно тленна човешка форма и да съществуват в нея скрити и невидими.
Стори ми се, че Епстайн внезапно притихна, замръзна на място, затаил дъх, безсловесен. Дори си въобразих, че и гърдите му не мърдат, няма го онова бавно движение на поемане и изпускане на въздуха.
— „Книгата на Енох“ — рече бавно след известно време. — Знаете ли, нашият голям равин — Шимон бен Йохай — прокълнал навремето онези, които вярвали в тезите й. Това било в периода след разпъването на Христа. По-късно някои теолози я нарекоха по-иначе — погрешно тълкувание на книгата „Битие“, и то най-вече заради съответствията между двата текста. Други обаче обърнаха внимание на факта, че Енох е всъщност по-старият източник от двата и следователно е първоизточник, а не интерпретация. В същото време не можем да отречем, че по характер апокрифните книги са същинско минно поле за учените — такъв е случаят и с каноните на Второзаконието, включително книгите на Юдита, Тобит и Барух, които хронологично следват Стария завет, и с по-късните евангелията на Тома и Вартоломей. Но Енох е наистина по-труден за тълкуване от другите. Този труд е наистина доста обезпокоителен като философия и съдържа задълбочени наблюдения за природата на Злото в света. Няма защо да се удивляваме, че и християните, и евреите са решили, че е по-лесно да го отхвърлят и заклеймяват, отколкото да разглеждат съдържанието му в светлината на вярата си, търсейки начини да помирят двете становища. Толкова ли е било трудно да видят бунта на ангелите като пряко свързано със създаването на Човека събитие? Да схванат факта, че гордостта на ангелите е наранена, защото са принудени да признаят чудото, сътворено в раждането на това ново Същество? Че е твърде възможно те да са му завидели заради чисто физическата страна на неговите възможности? Човекът, който може да изпитва удоволствие на базата на задоволяване на всичките си желания и апетити, включително и сексуалния — онази тръпнеща радост, постигана в съединяването на две тела. Те са познали похотта, разбунтували са се, били са низвергнати, изгонени от небето, така са и паднали. Някои са се озовали в Геената Огнена, други тук — на Земята, трети са приели най-сетне онази форма, която така ревностно са очаквали. Интересно разсъждение, не намирате ли?
— Но какво ще кажете за друг един аспект — може би има и такива, които вярват в тази легенда? Убедени, че са последните от онези същества?
— И още по-интересен аспект мога да ви предложа, Паркър — рече Епстайн. — Ами ако наистина са последните? Може би именно затова искате да се срещнете с Китим?
— За съжаление имам усещането — отвърнах бавно, — че представлявам интерес за нещо действително скверно и зло. Превърнал съм се в подобие на маяк, който привлича към себе си същества от отвъдното или поне аз така си мисля, и в този миг те са толкова близо, колкото никога преди. И в миналото ми е имало подобни събития, вие поне го знаете. Днес обаче животът ми е на прага на пълното разрушение, връзката ми с най-обичните — почти съсипана. Може би навремето е имало възможност да отстъпя встрани и Злото просто да ме подмине. Не и сега, сега е вече късно. Затова ви моля да се срещна с онзи… зная, че вие го държите някъде. Просто за да се убедя, че не съм ненормален и такива същества наистина има.
— Може би те наистина съществуват — отвърна Епстайн. — И може би Китим е доказателство за това, но в негово лице ние срещнахме извънредно твърда съпротива. Неимоверно бързо си създаде пълна устойчивост спрямо всякакви медикаменти. Нищо не го хваща. Дори натриевите производни не му действат. Дадем ли му нещо по-силно, той просто си плещи и бълнува. Сега сме му инжектирали силна доза предвид вашето посещение и може би ще разполагате с няколко минути ясна реакция от негова страна.