Мина малко време, мъжът, изглежда, взе решение и се запъти към нея, само че аз го изпреварих. Отвори си устата да каже нещо, но вдигнах предупредително пръст към устните си и той бързо отстъпи, макар и неохотно. Сетне се опомни и се мушна в тълпата, да си потърси пореден обект на влеченията.
Не видя обаче, че от съседната стена се отдели тъмна фигура и го последва.
Не мина секунда и Елън ме позна. Тогава направи опит да се плъзне край мен и може би да привлече вниманието на Попа Боби. За нещастие обаче в същия миг той бе ангажиран по друг начин. Намираше се притиснат между двамина бабаити от итало-американски произход, а единият от тях му бе забил пистолетно дуло в ребрата. Тони Фулси се смееше като луд, приятелски прегърнал Боби през раменете. Очевидно бе пошушнал на сводника да се хили заедно с него, защото устните на Попа се бяха разтворили в кисело насилена усмивка, мязаше на портокал с разцепена кора. Поли, братът на Тони, вървеше току зад тях двамата с едната ръка в джоба на коженото яке, а другата стисната в юмрук колкото главата на парен чук. Отведоха Боби до замърсен бял пикап с работещ двигател. На волана стоеше Джаки Гарнър, който се обърна и едвам забележимо ми кимна. Сетне братоците натовариха Боби отзад, а автомобилът се отдели от бордюра и се вля в потока коли.
— Къде го помъкнаха? — попита ме Елън.
— Няма значение.
— Ще се върне ли?
— Едва ли.
Момичето видимо се обезпокои.
— Ама аз какво ще правя без него? Нито пари имам, нито къде да отида…
Прехапа долната си устна. Стори ми се, че ще се разплаче.
— Името ти е Дженифър Флеминг — рекох й аз. — Родом си от Спокън, на седемнайсет години си. Преди шест месеца майка ти те обявила в полицията за безследно изчезнала. Малко по-късно нейният приятел е обвинен във физическо насилие, притежание на наркотици с цел продажба, сексуално малтретиране на непълнолетно лице, наричат го още блудство с малолетни. Обвиненията са на базата на снимки, намерени в апартамента, където са живели двамата с майка ти. Снимките носят дати: била си на петнайсет години, когато са правени. Майка ти твърди, че не знае нищо относно онова, което е ставало. Вярно ли е?
Дженифър вече плачеше, но успя да кимне с глава.
— Не е наложително да се връщаш у дома, ако не желаеш. Познавам едно лице, държи специализирано заведение за малтретирани жени в щата Ню Йорк. Това му е работата, знае си я добре. От „Жени срещу насилие“ е, няма начин да не си чувала за тези институции. Мястото е приятно, ще имаш време да си помислиш хубаво, да вземеш решение. Ще разполагаш със своя стая, наоколо има зелени поля, гори, на воля ще се разхождаш. Пожелаеш ли, можеш да поканиш майка си да дойде да поговорите. Но и това не е задължително — ще го направиш когато и ако поискаш. Когато си готова.
Не знаех какво мога да очаквам от това момиче. Можеше да си тръгне и да си намери друг сводник или временен приют при някоя от по-възрастните колежки. В края на краищата нямаше никаква сериозна причина да ми вярва. Мъже като Джи Мак и Попа Боби сто на сто са й предлагали протекция, а в замяна са изисквали доста неприятни неща.
Но тя не побягна от мен. Избърса сълзите с опакото на ръката и внезапно сякаш се подмлади още повече. Онова, в което се бе превърнала, като че изчезна, досущ маска някаква падна и пред мен застана детето в нея. Погледна ме, помисли за миг и запита:
— А кога мога да отида там?
— Можем да тръгнем и веднага.
Отмести очи, зърна нещо зад мен и тревогата отново светна в тях. Извърнах се, към нас приближаваха двама. Единият бе източен, слаб, чернокож със златни вериги на шията и едната китка. Другият бе пълен бял мъж в червено сако с големи подплънки на раменете и поизносени мокасини.
— Хей, мамка му да… к’во става тук, бе? — запита белият. — Къде е Боби?
— Я се обърни — отвърнах му аз.
— К’во?
— Виж зад себе си — повторих по-тихо.
Обърна се. Направи го светкавично, като куче, дето гони муха. При входа на метрото, може би на няколко метра от нас, стоеше Ейнджъл и ни гледаше. Луис току-що се приближаваше, връщаше се отнякъде. Хвърли нещо в съседната кофа за боклук — бейзболна шапка с името на „Доджърс“, сигурен бях.
Ейнджъл махна с ръка. Белият докосна чернокожия с лакът и му посочи с глава назад. Онзи се обърна да види какво става.
— Хайде стига, бе! — само това каза.
— Познаваш го, а? — запитах. — Знаеш колко лесно става…
Двамата се спогледаха, закимаха.
— К’во толкова, Боби и без това си е лайнар… — заяви белият.