Затова Хари си плаща на някои хора, а на свой ред най-дребните играчи плащат на него. Прави се, че не вижда проститутките, които обслужват тираджиите по камионите или в малките бунгала встрани. По същия начин постъпва и с дилърите, продаващи според нуждите дрога на желаещите, било възбудителни, било приспивателни, като неписаното правило е тяхна стока да не се държи на непосредствената територия на заведенията му. Затова продавачите си я пазят по колите — натоварени с боклуци пикапи или леки автомобили, разхвърляни между големите камиони като същества от най-нисшето стъпало на хранителната верига сред по-едри хищници.
Денят бе понеделник, часът — два след полунощ. „Харис Бест Рест“ бе опустял и притихнал, а Хари помагаше на бармана Мигел да поразтреби терена и да зареди с бира и твърд алкохол. Технически погледнато, кръчмата бе затворена, макар че всеки желаещ да получи питие по това време на нощта би могъл да го стори в съседното ресторантче. Така или иначе в сенките наоколо седяха мъже с чаши в ръце, някои говореха помежду си, други бяха сами. На тези хора не можеш просто да им кажеш да си вървят, не са от този тип. По някое време сами ще се изправят и тихомълком ще се стопят в мрака, но това ще стане само когато те лично го решат, в удобен за тях час и по желание. А Хари, човек печен и препатил, си знаеше урока да не ги закача без сериозно основание.
От кръчмицата можеше да се влезе в ресторантчето и обратно. Сега на нейната врата имаше надпис, че е затворено, иначе главната врата на бара не бе заключена. Хари чу шума от отварянето й и се извърна, за да види, че влизат двамина. Бяха бели — единият висок и на около четирийсет години, с посивяла коса и белег над дясното око. Облечен бе в синя риза, синьо яке и джинси с леко въздълги крачоли, иначе не особено забележителен с каквото и да е.
На ръст другият бе горе-долу колкото другаря си, но безобразно, дори грозно дебел, огромното му шкембе увиснало над краката му като дебел, провесен език. И тялото му бе несиметрично, що се отнася до пропорции — краката къси и закривени, сякаш години наред се трудили да носят непосилния товар и сега вече поддават под дългото напрежение. Лицето на дебелия бе кръгло и много бледо, със забележително деликатни черти: зелени очи под дълги тъмни клепачи, тънък правилен нос и дълга уста с пълни, тъмночервени устни, доста прилични на женски. Макар и в тон с традиционните виждания за красота, тези характеристики губеха стойност поради загрозяващия контраст на гушата и раздутата лилаво-червена, подпухнала шия, надвиснала над яката на ризата в подобие на злокачествен тумор, също както и гигантското шкембе. Хари си представи виждан преди години в зоологическата градина морж — огромно затлъстяло животно с разтеглена кожа и увиснала под нея плът, вече на края на живота си. Но за разлика от моржа този мъж с нищо не напомняше за житейска кончина или предстоящо преминаване в отвъдното. Бе необичайно жизнен, вървеше със странна, небивала за тлъстините лекота, сякаш ефирно се плъзгаше над покрития с боклуци и хранителни остатъци под на кръчмата.
Хари бе плувнал в пот, ризата му — мокра, въпреки че климатикът бълваше потоци студен въздух, но лицето на дебелия бе сухо, въпреки че идваше отвън, значи от голямата жега. Още по-сухи и чисти изглеждаха бялата му риза и сивото сако върху нея.
Дебелият бе още полуплешив, а останалата по черепа коса бе подстригана съвсем късо. Хари имаше странно усещане — почувства се като хипнотизиран от вида на новодошлия: тази невиждана, контрастираща комбинация на ужасяваща грозота, деформация и уродливост с подобие на красота. Огромно, ужким тромаво туловище, но пък безспорна грация на походката. Изведнъж магията като че се разчупи и тогава Хари се обади: